ВОДЕНИЧКА
ВОДЕНИЧКА
В дола под селото
малка воденичка
цял ден си кречети
сама-саменичка:
- Спри, речице бърза,
спри да си почина,
ето как работя
век и половина!…
А реката бяга,
шуми из дерето
и едно си мисли:
- Морето, морето!…
——————————
сп. „Светулка”, кн. 9, 1920 г.
МОЙТЕ ЛЯСТОВИЧКИ
Зад морята, зад морята,
зад морята сини,
де горят на слънце жарко
пясъчни пустини,
тамо нейде, тамо нейде,
тамо отлетяха
мойте лястовички мили
изпод нашта стряха.
Мойте птички, мойте птички,
мойте птички верни
сега с песенки веселят
арапчета черни.
——————————
сп. „Светулка”, кн. 8, 1921 г.
КОКИЧЕ
Огря слънце, топъл вятър
весело полъхна,
излъга се, измами се
бялото кокиче
и цъфна!
Да не бе огрявал Слънчо,
колко по-добре! -
я виж бедното кокиче,
излъгано, измамено -
ще умре!
Деца, тичайте в полето
на помощ сега,
наберете си кокиче
и спасете бедничкото
от снега!
——————————
сп. „Светулка”, кн. 5, 1926-1927 г.
КЪСА ПРИКАЗКА
Нейде някъде отдавна
хала страшна се явила,
кладенци, реки изпила
и страната разорила.
А юнаците прочути,
що се там тогаз ширили,
за борба се не решили,
в миши дупки се изкрили.
Но явил се един момък,
неизвестен, беден, скромен,
и за чудо, и за спомен
убил тоя звяр огромен.
И народът благодарен
сбрал товари цели злато,
за да надари богато
това момче тъй сърцато.
Но юнакът им отказал,
мъдро си навел челото,
яхнал коня връх седлото
и отишъл си в селото.
——————————
сп. „Светулка”, кн. 3, 1930-1931 г.
ПРЕД ДЪЖД
Съхне земята
корава, прашна,
жега я мъчи
дълга и страшна.
Жадно поглежда
небето сухо
и без надежда
въздиша глухо…
Но чу се тътен
там зад Балкана -
над него облак
тъмен застана.
Облакът тъмен
от жал не чака -
земя прегърна,
тихо заплака.
——————————
сп. „Светулка”, кн. 8, 1933-1934 г.
