ЕКОВЕТЕ
ЕКОВЕТЕ
Дойдох в задрямалия дол
и ревнах като някой вол:
аз стар съм, да, но съм ерген,
жени любих без брой и чет,
но не намерих никой ден
меж’ тоя хубав женски свят
душа салам, сърце без маски.
На вятър пръснах своите ласки
и да умра е по-добре.
А екът рече: бре… бреее!…
Отидох в Градската градина,
под сянка хладна да почина,
на въздух чист да се прозина,
щастливи двойки там видох.
Сърце стократно рече: ох!
Душата вместо да трезней,
наново почна да жадней;
смути ми мислите в главата,
сърце ми почна да се мята.
И ревна, що му глас държи:
съдбо, съдбо ожесточена,
кое ще стори душата ми блажена?
А екът рече: жена! жена!…
Жена! Ах, знайте ли за нас
кои си младостта ценихме,
кои обичаме живота,
за нас що значи това име?
Най-чисто светло същество,
символ на крась и божество,
криле ти дава на мечтите,
с поезия ни пълни дните
и сили дава ни за труд.
И аз се спуснах като луд
жена да търся по света,
но вред извикаха: шега!
навред измами и преструвки,
навред напудрени лица
в бездуш’е плувнали сърца,
и викнах аз: съдбо, прати ми
душа, душа да ме разбира!
А екът рече: бира, бира!
Дойдох в столичний шумен град
и цял потънах във разврат,
и пръснах много гологани
по всички видове мегдани
и много горести събрах.
Нощем тук-там, денем в „Панах”
почивах си вежлив, засмян,
минавах за човек почтен.
И всички рекоха за мен,
че съм човек добър, почтен,
стана ми смешно - аз извиках:
какъв е този свят, кажи ми
о, боже мой, любим, правдив?
А екът рече: див, див!
——————————
в. „Българан”, бр. 26, 4 юли 1904 г.
Пародията е по третата част на стихотворението „Ековете” на Иван Вазов от стихосбирката „Италия” (1884).
НОЩ
По Т. Кунев
От изток славен ден повлякъл гащи
пристъпя хента-пента, глава навел
като пияница, кой връща се в зори
отнякъде „кобилица” изял.
Пиянец гузен сякаш - гузно иде
от изток славен ден повлякъл гащи,
и смее се на себе и на всички…
О, смях безгрижен на денят - омразен
за дамичките спящи!
——————————
в. „Българан”, г. 2, бр. 53, 10 април 1905 г. Подписано - Горка-Горчица.
