ЕЛИН ПЕЛИН
Из очерка „Елин Пелин като хуморист” (1940)
(По случай избора му за председател на Съюза на Писателите)
Като мощен дъб израсна Елин Пелин на наша почва, под чийто клони, уморени да тичат подир разни чужди влияния, се спираха на отмора разни литературни несретници. С разведрени чела, с възвърната бодрост, те се отлепиха от дъба, тръгвайки по пътеките на своето индивидуално творчество.
Ведно с Тодор Влайков, Михалаки Георгиев и Алеко Константинов, следващи художествения реализъм на Л. Каравелов и Христо Ботев, Елин Пелин изобрази нашия селски бит в неговата реалност, като не остана чужд на напредничавото обществено развитие.
Елин Пелин донесе в нашата литература нещо свое, Елин Пелиновско. С неговата поява се почувствува мириса на родните полета, прохладата на планината и се пръсна безобидният хумор на шопите.
Една внушителна фигура стъпи твърдо на литературното поприще, загреба с пълни шепи от съдържанието на живота, пречупи го през призмата на художника, без фалшифициране и го поднесе на читателя в гиздави литературни одежди.
Но аз няма да говоря за Елин Пелин въобще като художник и гражданин. Няма да разглеждам в подробности неговото творчество.
Моята задача е малко по-специална - до се спра накратко върху ония малки весели разкази, гротески и стихове, чрез които Елин Пелин направи своята литературна кариера.
Като майстор хуморист Елин Пелин няма равен на себе си, като никой друг от нашите хумористи. Елин Пелин умее да наблюдава живота; да се взира в най дребните прояви на своите любимци-шопите и да се смее от сърце и душа.
Неговият хумор, в повечето случаи, не е наранителен. Той носи здраве, бодрост и добро разположение. Вземете кой да е разказ, кое да е стихотворение от „Пепел от цигарите ми”, прочетете ги и вие ще се почувствате освежени, разведрени, ободрени.
Кой не си спомня веселяците Пижо и Пендо, кой не се е смял над майсторски, обрисуваните обрисуваните образи: Aндрешко, дядо Станойно, Петко Лисичката? Забравят ли се „Гелевата мука и неволя”, „Селска слава” или „Лудо младо”?
Но Елин Пелин, като писател с будно гражданско съзнание не отвръща поглед и от действителността. Наред с лекото, безобидното, понякога в неговите хуморески се забелязва и хапливият елемент, който предава още по-голяма цена на неговото хумористично творчество.
Ето, вземете „Прошението на жителите от село Голяма Неволя до дяда Господа”.
„Каквото каже господин Шкембаков, непременно трябва да е вярно: първо, защото той е богат човек, второ, главата му е гола като кратуна, а такива глави или са много умни, или много глупави и трето, защото той е народен представител”…
Но най е силен Елин Пелин, когато разказва за живота на шопите. Поезията му е образна и добродушен хумор блика от нея:
„Един ми е, брате, ясен месец на небото,
една бе ми свато - Джуровата черка у селото,
една бе ми у целия округ - у свето една бе!..
Стройна, танка - танина у кръсто, като даскалица,
па се вие, ете, па се сова, като гяволица.
Над чело й черна коса, като облак темен,
(море да не бе ми сваха, я чех да я земем).
Лице - пресно сирене ти кажем - бре, не думай!
Току свали капа, па се кръсти и цалувай!”
Рядко са хумористите у нас, които така гладко, така непринудено редят своите стихове.
Хуморът на Елин Пелин вля една освежителна струя в нашата литература. Той ни показа колко интересен е шопския бит, каква топлота и доброта се крият под неговия мазен кожух и колко симпатичен и весел е Пижо, даже и в своята неволя.
Елин Пелин гледа оптимистично на живота. Неговият смях ободрява и прави живота да изглежда по-лек!..
Но смехът му не е шутовски, той не е създаден само да забавлява - а буди размисъл и чрез смешното вдъхновява и освежава.
Нека да живее още за дълги години веселяка от село Байлово, за да отрони от богатото и човечното си сърце още хиляди бисери.
Неговата поетична цигара нека дълго още да твори, за да оставя златна пепел!
