Павел Делирадев

Като ученици в Панагюрското класно училище, през студените зимни дни често оставахме за обед в класните стаи. В торбичките си за книги или в някой шарен месал туряхме по коматче черен хляб и по малко „благинка”. След завършване на учебните часове обикаляме голямото кюмбе - тенекиена печка. нарязваме хляба си на филийки и го поставяме да се препича, а който носеше сланинка или наденица - печеше ги върху жаравата на отворената печка и цялата стая потъваше в пушек - хаплив за очите и съблазнителен за носа.

След това на крака около печката или насядали по издърпаните край нея чинове, започва сладкият другарски обяд. Каним се кой с какво има - резенче сланинка или наденичка, трошка сиренце, един орех или сушена круша. А през пости - с прочутата средногорска шарена сол.

Отвън бе ни дошел нов другар, родом от Байлово, а следвал предната година в Златица или Пирдоп. Викахме му „шопчето”, но той отказваше да е такова.

- Шопландия, казва, започва от нашето село нататък…

Свитичко и мълчаливичко бе в началото. Но скоро привикна и стана на всички ни приятел. На тези „обиди” то стана стожера. С комат в едната ръка и късче сланина в другата, то започваше своите нескончаеми и все по-увлекателни разкази. Главните теми в тях бяха ловджийските му скитания или селските сплетни. Брат му Велко, учител в родното им село, обичал лова. Водил и по-малкото си братче Димитър. И последният така майсторски одухотворяваше своите ловджийски преживявания и тъй преплиташе действителните случки с фантастични образи, че ние всички запяхме в устата му и забравяхме залъка си в ръка. А остроумията му заливаха опушената стая с дружен и кръшен смях.

Неусетно минаваха обедните часове. Обядвалите вкъщи почваха да идват. Но и те се натрупват около печката, за да слушат недоизказаните разкази…

Често не чувахме звънеца за следобедните занятия и учителите ни заварваха около печката и разгонваха по местата.

Разбира се, време за учене на уроците не бе остало. По-интересни бяха веселите разкази на байловчето.

От този малък разказвач край печките на Панагюрското класно училище израсна големият български писател Елин Пелин.

в. „Литературен глас”, бр. 414, 21.12.1938 г.