ПРИКАЗКА
ПРИКАЗКА
Бездънна нощ. Гора страхотна,
Гора магйосана, железна,
Пътека крива там самотна
Началото и края - бездна…
Вятър пей - кънтят железни буки…
Мирише змийски буренак…
На кон-огнян, в мрак, на сполуки
Върви загрижен непознат юнак.
Посред гората палат-слънце
И на прозореца мома-звезда
Играе с маргаритно зрънце
На кон-огнян от златната юзда …
БАЛАДА
Аз съм призрака на рицар
От любов за теб умрял,
В тъмен гроб от векове
На почивка бях се спрял.
Но почивка и забрава
Не намерих в гроба мой,
Тебе мислех и желаех,
И се мятах без покой.
Цял бях огън от купнене,
И от ревност, от вражда -
Мойта ризница железна
Не прояде я ръжда.
И измъчен в тъмнината
Да те мисля и мълча -
Твойто име, дочух, смътно
И далечно прозвуча…
Ти живееш, ти се радваш -
Аз купнея ням и слеп!…
Не изтраях и сърдце ми
Ме потегли къмто теб!…
С ръце жилави опрях се,
И разбих кивота с гръб,
И над пръста буренлива
Се изправих като дъб…
И наново аз те търся
Моя жажда, страст и блен!
Или ми върни живота.
Или чакай смърт от мен!…
НА ЧАЙ
Гости сме. В салона пищен
Светло, топло и уютно;
Пръхкат гласове сърдечни,
Смях избухва поминутно.
Тежки плюшени завеси
Тежко падат пред прозори;
Вън на улицата пуста
Нощта с вятъра се бори.
Стар часовник от стената
Чука тихо, добродушно,
И хвръкналите минути
Брои бавно, равнодушно…
И хазайката любезна
Носи чай и кани мило -
Нейний вид говори много.
Че сърдце й е любило.
Бял венец от бели косми
Като венец от кокиче,
Поглед умен, благ и нежен -
Лице младо - на момиче …
Дъщеря й от далеко
Шеги сладко ми подмета,
Аз присторено я слушам
И си мисля за Анета.
Де ли тя сега говори,
И с кого ли се препира?
Нейното сърдце горещо
Дали моето разбира?
И кому ли сега праща
Сини погледи пролетни?…
Ревност шавна ми в душата
И в мечтите бързолетни…
Старата дойде при мене,
Може би от състрадане,
И попита ме кат майка -
Шеговито и с внимане:
- Що мълчиш така, поете,
Туй пред дами й непростимо!
- Мисля си за греховете -
Аз казах невъзмутимо …
Мойта глупост тях разсмея,
Мен докара в отчаяне…
И настъпи във салона
Стилизирано мълчане.
После някой със цигулка
Нещо весело удари,
Един офицер разправи
Анегдоти два-три стари.
И госпожицата леко
До пияното приседна,
И клавишите удари,
И любовно ме погледна…
И изсвири нещо тъжно,
Нещо старо и далечно -
Всички трогнати остаха,
Аплодираха сърдечно…
Разговори пак почнаха,
Любовта им бе предмета;
Аз мълчах и ужка слушах,
Но си мислех за Анета.
- Тъй е! Не е! - Моля, моля!
- С вас не ще да се спогодим!
И часа един удари,
И тръгнахме да си ходим.
А на улицата вънка
Буря виеше проклета…
Аз се сгуших във балтона
С мойта мисъл за Анета.
ЮГ
Вее топъл юг, копней снега
Вече станал като язви мръсни
На земята по могъщата снага -
И чертаят се знаменя кръстни.
Идат леко шумове тревожни,
Война свята ли гърми далече?…
Не!… Това са химните възторжни
На свободните потоци вече.
ВЪРБИ
Ред върби печални, неми,
На тях гарвани черни, големи.
Беше пролет… Тук на самота
Две души доведе любовта.
Мила среща, сълзи и милувки…
Клетва вечна, огнени целувки…
Сладки думи, и обич, и щасте -
Всичко листи спазиха с участе.
Като дойдат пак да си говорят,
С радост листи всичко ще повторят,
Със спомени да им сгреят блянът
Да не би мечти им да увянат.
Цяло лято ги върби чакаха -
Влюбени сърдца се не върнаха…
Ред върби, печални, неми.
На тях гарвани черни, големи…
Ширно поле, тишина и сняг,
И самотен вранен грак…
***
Тъмни облаци по сини небеса,
Топли спомени далече.
Чакани и не станали чудеса, -
Сини погледи не топлят вече.
Сини погледи не топлят вече
Покрусеното сърдце.
Някой си зловеща дума рече
Смях замръзна по каменно лице…
