НЕ Е „ОБЩЕСТВЕНИК”
Трябва ли писателят да бъде общественик? - Този въпрос неведнъж е подлаган на обсъждане. И са давани най-противоположни мнения. Винаги, когато се слага на разглеждане и преценка живота и творчеството на известен писател, той като че ли не може да бъде избегнат.
Днес се чества шейсетгодишнината на големия наш белетрист Елин Пелин. Може би същия въпрос ще се зададе и сега от мнозина. защото неведнъж сме чували да се загатва за „отчуждеността” на Елин Пелин от обществения ни живот.
- Голям художник, но не е общественик - казват някои. И в тона на гласа им се долавя нотка на недоволство, сякаш става дума за някакъв недостатък.
Да, наистина, Елин Пелин не е „общественик” в онзи смисъл на думата, както хората са свикнали да я разбират.
И слава Богу, че не е.
Той не обича да се изпъчва в първата редица на „духовните представители на народа”. Не държи речи, не изнася сказки, не чете разкази на публично място, не печата статии, не дава мнение по това и онова, не пише предговори, не насърчава и не порицава, с една дума: не търси мегдан за да се покаже.
И въпреки всичко това все пак е много по-обществен от много „обществени”, едва ли не най-обществения измежду всички писатели.
Той никога не излиза напред, винаги се спотайва, крие се, враг е на всякакво популяризиране и рекламаджийство и все пак е пръв.
Но кой е този, който му дава първенството и го изтласква напред?
Не е ли това силата и ценността на неговото творчество?
Елин Пелин не е общественик, но обществени са неговите герои. Те са живи хора, с плът и кръв, това са неговите близки родни братя, той се е сраснал с живота им - с техните болки и радости, че сам се чувства равен на тях, и нахално и грубо му се вижда да се покачи една глава над тях и да се посочи за техен „водач” или „избраник”.
Той е дотолкова духовно свързан с мира на своя народ, че всички ценни качества на последния, като скромност и свенливост, простота и добродушие, откровение и честност са присъщи и на Елин Пелин и го вреждат в строя на човек от народа.
Ето там е неговата сила!
Елин Пелин не е общественик-писател, но е писател на народа.
И завидното име на първенец, което днес заема сред представителите на българската мисъл, той не го дължи на усилията на своята лична амбиция, но на народната душа, която в неговото творчество като в бистър кладенец оглежда собствения си лик.
Елин Пелин е роден брат на онези безименни творци, които някога са в миналото са създали нашите народни приказки и песни, които са най-ценното ни богатство. И неговото творчество се предава от уста на уста. И той, като тях, не търси слава и почести.
И ако беше се родил през мрачните векове, името му не щеше да достигне до нас, но творчеството му щеше да се вреди в това на народа, за да заживее живота на вечното.
в. „Литературен глас”, г. 11, бр. 414, 21.12.1938 г.
