ОБЛАК
На Витоша на гръдите нежни
облак пренощува -
на утрото дигна се в небето
и далеч отплува.
Гледа Витоша премяната си скъпа,
оросена в сълзи…
Ах, защо си през нощта ти плакал,
мой облако бързи?
——————————
сп. „Чавче”, бр. 1, 26 октомври 1913