Стефан Коларов

В началото на ХХ век се забелязва нещо удивително - неимоверно нараства броят на хумористичните издания - само няколко заглавия ще спомена, но те красноречиво разкриват съдържанието им: „К’во да е”, „Маскарад”, „Смях и сълзи”, „Сатър”, „Барабан”, „Сила”…

Отначало „Българан” е вестник (1904-1909), а след това списание - от 1916 до 1924 г. Сменят се редактори и сътрудници, но интересът към веселието и забавата остава.

Появява се сп. „Червен смях” с ярка политическа насоченост, след това „Звънар”, доста по-късно започва да излиза в. „Щурец” (1932-1944).

Споменавам само няколко от тези издания, в които често е използвана и пародията. Освен българановците Александър Божинов и Елин Пелин, майстор на пародията е и Ведбал.

Появата на в. „Българан” и хумористичната дейност на българановците се превръща в събитие за София и софиянци в началото на ХХ век.

Особено популярни по онова време са утрата и вечеринките, на които сътрудниците на този забавен лист, впоследствие става списание, са четели свои творби или пародии по известни стихотворения. „Отечество любезно” Елин Пелин написва за една вечеринка и сам го прочита.

Пародията е отпечатана в сп. „Българан”, г. II, бр. 45, 13 февруари 1905. След това авторът го включва в книгата си „Пепел от цигарите ми”, по-късно влиза и в съчиненията му.

ОТЕЧЕСТВО ЛЮБЕЗНО

Отечество любезно, как хубаво си ти!
Иван Вазов

Отечество любезно, уроки да не са ти,
ама си много мило и убаво си много!
Земята ти - земя, небото ти - небо!
Ете бая със зор изкаруваме лебо
и малко на законо дъската му клопа,
ама инат чиним на цела Европа,
със тебе се хвалим дек бива и не бива…
Твойта убосия сърца ни опива
и със нея вечно ще се костоверим,
ще да й се чудим, ще да й се дзверим.
Твоят въздух чисти с леб да се руча -
благ е като млеко…
А студна ти вода може да се смуче,
отечество мило, и на гладно сърце.
Отечество любезно!
Да е да пада лебо, готов от небото,
че турим у торбата, че седнем край селото,
цел ден, че да се дзверим на твойте красоти,
че окам колко можем:
Отечество любезно, е убаво си ти!
Отечество драго, земя моя мила,
оно много пати гърбо ми е била
ръката стражарска, ама ти прощавам -
обичам те много, не сакам да шавам.
Народо, да кажем, оно е немотен,
отечество мило, ама е работен -
иди къде сакаш:
по връх планините или у механите,
иди у джендемо, ако ти е воля -
сваде че намериш свидетели много,
сваде че намериш от цървул парчета,
петал от магаре, кости мъченишки от некоя крава,
в ралото умрела от труд и от мъка -
сваде че намериш босонога диря
или на орача, или на пастиря!
Гявол да те земе, отечество мило!
Нека да си дума кой каквото сака,
нека да ни лаят пцета по сокака,
ама и Русия на деда Ивана
да дойде да каже: триста гроша давам!
Отечество мило, я те па не давам!

Остава надеждата, че и тази част от хумористичното ни наследство ще намери своите познавачи и изследователи!