ЖЕНСКИТЕ СЪЛЗИ
ЖЕНСКИТЕ СЪЛЗИ
На пролетта розите прецъфтяха,
на младостта мечтите отлетяха…
В горите веч студена есен
студено пей надгробна песен
и рони жълтите листа
въз немий гроб на пролетта…
Приятели, другари и врази,
не вярвайте на женските сълзи!…
На пролетта розите прецъфтяха,
на младостта мечтите отлетяха…
Навред въздишки и печал,
земята цяла тъне в кал,
девойка нейде в самота
оплаква тихо любовта.
Приятели, другари и врази,
не вярвайте на женските сълзи!…
——————————
в. „Българан”, г. 2, бр. 58, 18 септември 1905 г.
РАЗХОДКА С ЖЕНИ
(Въведение)
Госпожици две мили един прекрасен ден
с покана и с молби явиха се при мен:
- Да идем по горите в природата на гости,
че тоз живот в града душите ни изпости.
Елате, господине, ела ни придружите,
Вий знаете - жените не могат без мъжете.
Ах, вий сте кавалер любезен, благороден,
на дамите услуги да правите сте годен!
И аз приех… Къде-ща? -
Такива комплименти, такваз молба гореща,
кое ли сърце младо ще устои насреща?…
Такива сме мъжете!… Могъщи, силни уж,
пък поглед един женски - душата се разкисне,
като цървул на дъжд…
Една похвала, две от някои уста женски
и виж, че си изчезнал от списъка ергенски!…
По тия и по други, реших се аз, причини
(навярно от вас всеки разбира, ми се чини)…
в горите със жени!… В горите, Боже мой,
в зелените обятия на майката-природа,
от грижите оставен за малко на покой.
Какъв и да си вързан, позволи-щеш свобода
на чувствата интимни, що ги сърцето ражда
и друго, ако не, поне ще да попееш
на глухите дървета за тайната си жажда
и от изблик на чувства ще подариш цигара
на горский дрипав цар, тоест на говедаря.
И ехото ще караш сто пъти да повтаря
безсмислений ти зов за някаква любов.
В горите със жени. Ах, има ли, кажете,
разходка по-износна от тая за мъжете?!…
(Друг път ще да ви кажа
как мъкнах им багажа.)
——————————
в. „Българан”, г. 3, бр. 93, 23 април 1906 г.
СТУДЕНИ КАРТИНКИ
Тъмно… Късно… Безнадеждно…
Нещо лошо, неизбежно…
Във балтона си изтрит,
аз замислен и увит,
влачен от младежки блян,
покрай вас минах пиян. -
Видох в кухнята ви свети
и мирише на котлети,
някой вино там подаде -
и… на мен ми се прияде…
Във салона ви осветен
тъй уютен и приветен
чу се смях и разговори,
и вратата се отвори,
влезе ти, като дете.
С бяло малко деколте,
и сияеща, честита
нещо някого попита.
На пердето сянка черна
край друга се сянка мерна
и се бързо пак изгуби -
и… на мен ми се прилюби.
От пиано звуци бързи
се зарониха кат сълзи,
после весело се сляха
и безгрижно се подеха:
за любов, за танц и радост,
за честита, волна младост…
И сърцето ми топи се,
и бленът ми пак роди се…
Аз се вслушах в песента,
и се вгледах във нощта -
бях самичък на сокака -
и… на мен ми се доплака…
——————————
в. „Българан”, г. 5, бр. 4, 8 ноември 1908 г.
