Йохан Волфганг Гьоте

Йохан Волфганг фон Гьоте (Johann Wolfgang von Goethe), немски писател, естествоизпитател, философ, държавник, е роден на 28.08. 1749 г. в град Франкфурт на Майн, в семейство на адвоката - имперски съветник Йохан Гаспар Гьоте и дъщерята на кмета на града Катарина Елизабет Гьоте. Получава отлично домашно образование. Първите му стихотворни опити са от 8-годишна възраст. Учи 3 г. право в университета в Лайпциг (1765-1768), без да завърши. 2 г. се лекува у дома от тежко заболяване. После учи в университета в Страсбург, там общува с Хердер и се сближава с писателите от „Буря и натиск” - литературен бунт срещу принципите, установени от Готшед (1700-1766) и теоретиците на Просвещението. След като става доктор по право (1770) работи в съда в град Вецлар и е адвокат в родния си град. Написва историческата драма „Гьоц фон Берлихинген” (1773) и сантименталния епистоларен роман „Страданията на младия Вертер” (1774). От 1775 г. служи в княжеския двор на Ваймар, където е поканен от 18-годишният херцог Карл Август; таен съветник; първи министър от 1782 г. Работи с писатели като Шилер и Хердер. В периода 1786-1789 г. пребивава в Италия, през следващите 6 г. предприема второ пътешествие във Венеция, съпровожда ваймарския херцог в пътуването му в Бреслау (Вроцлав), участва във военната кампания срещу Наполеон, с когото по-късно се среща. Създава „Римски елегии” (1788-1790), епичната поема „Херман и Доротея” (1798), драмите „Ифигения в Таврида” (1787), „Егмонт” (трагедия, 1788), „Торквато Тасо” (1790); романите „Вилхелм Майстер - години на учение” (1796), „Вилхелм Майстер - години на странстване” (1807-1821), „Сродство по избор” (1809), „Поезия и истина” (1811-1814). Директор на дворцовия театър във Ваймар (1797-1817). Създател на теория за цветовете. Световната му слава се дължи на трагедията „Фауст”, която завършва малко преди смъртта си (юли 1831). В края на живота си създава поемата „Трилогия на страстта” (1827), част от която е „Мариенбадска елегия” (1823). „Дневници” обхващат периода от 1790 до 1822. Интерес представляват и „Разговори с Екерман”. Умира на 22.03. 1832 г. във Ваймар, където е погребан.


Публикации:


Поезия:

ДИВА РОЗА/ превод: Кръстьо Станишев/ брой 39 април 2012

ЦАРЯТ НА ТУЛЕ/ превод: Григор Ленков/ брой 40 май 2012

СВАТБЕНА ПЕСЕН/ превод: Александър Миланов/ брой 41 юни 2012

ТИ КАЗВАШ, ЧЕ ОТМИНАЛОТО ВРЕМЕ…/ превод: Ана Александрова/ брой 43 септември 2012

СТИХОВЕ/ превод: Анна Александрова/ брой 44 октомври 2012

ЖИВЕЕ ЧОВЕКЪТ…/ превод: Ана Александрова/ брой 46 декември 2012

ГОРСКИЯТ ЦАР/ превод: Йосиф Фаденхехт/ брой 91 януари 2017

МОРСКА ТИШИНА/ превод: Емануил Попдимитров/ брой 104 март 2018

НА АНЕТЕ/ превод: Боян Ангелов/ брой 112 декември 2018

ПРЕДИВРЕМЕННА ПРОЛЕТ/ превод: Атанас Далчев/ брой 125 февруари 2020

НОЩНА ПЕСЕН НА СТРАННИКА/ превод: Петър Велчев/ брой 126 март 2020

ПОМНЯ КАК ТЯ МЕ ПОГЛЕДНА…/ превод: Боян Ангелов/ брой 127 април 2020


За Йохан Волфганг Гьоте:

ЕДИН И СЪЩ ГЬОТЕ/ автор: Карел Чапек/ брой 101 декември 2017