Йохан Волфганг Гьоте

превод: Ана Александрова

***

„Ти казваш, че отминалото време
успяло е тъй много да ти вземе:
и радостния свят на сетивата,
и истинския усет за играта
на чувствата. Похвалата отгоре
дори не ти е мила. И безспорно
признат да си - не важничиш тогава
от суета…Какво ли ти остава
на тоя свят? Да питам аз не смея!”

Достатъчно. И обич. И идея.