ДИВА РОЗА
превод: Кръстьо Станишев
ДИВА РОЗА
Малкото момче видя
роза сред полето.
Свежа, ласкава бе тя,
то към нея полетя
с радост във сърцето.
Роза, роза, цвят червен,
роза сред полето!
„Хей, ще те откъсна аз,
роза сред полето!
„Хей, щете издраскам аз,
да ме помниш всеки час,
аз съм гордо цвете!”
Роза, роза, цвят червен,
роза сред полето!
Ала то не съжали
розата в полето.
Бранеше се тя с бодли,
не помогна стон, нали,
беше гордо цвете!
Роза, роза, цвят червен,
роза сред полето!
КЪМ ДАЛЕЧИНАТА
Наистина ли те изгубих?
Нима от мен побягна ти?
Все още във слуха ми влюбен
самотно твоят глас звънти.
И както във простора странник
напразно взира се смутен,
да зърне чучулига ранна,
запяла в свода прояснен,
така и моят поглед блеснал
пронизва плахо лес и мрак.
Зоват те всички мои песни,
любима, о, върни се пак!
СИНЪТ НА МУЗИТЕ
През дол и лес понесен,
подсвирквам свойта песен,
вървя от град на град.
С размера затрептява
и с такта преминава
край мене този свят.
Не смогвам да дочакам
ни първо цвете в мрака,
ни пръв цъфтящ клонак.
Приветстват ме, че пея,
а зима щом завее,
за блян запявам пак.
Аз пея надалече,
където в зимна вечер
и сняг, и лед цъфти.
Но този свят пропада
и виждам нова радост
сред плодни широти.
Защото сред площади
щом срещна хора млади,
запалвам им кръвта.
Тих момък се изпъчва,
момата най-несръчна
затропва с песента.
Дарявате нозете
с крила, но без да спрете,
прогонвате на път.
О, музи, век измина,
кога ще си почина
и аз на вашта гръд?
ГОСТОЛЮБНА ТРАПЕЗА
Много гости искам днес,
тук, на мойта маса!
Птици, риби, дивеч свеж -
гостбата за нас е!
Всички съм поканил аз,
всички са приели!
Хенсхен, я иди и виж!
Някой не дойде ли?
Чакам хубави деца,
нищо непознали,
да целуваш, сладостта
още неразбрали.
Всички съм поканил аз,
всички са приели!
Хенсхен, я иди и виж!
Някой не дойде ли?
Чакам и съпруги тук -
те съпруга верен
повече обичат, щом
по е начумерен.
Всички тях поканих аз
всички са приели!
Хенсхен, я иди и виж!
Някой не дойде ли?
Викнах млади господа,
скромни и когато
във кесиите тежи
насъбрано злато.
Тях поканих от сърце,
всички са приели!
Хенсхен, я иди и виж!
Някой не дойде ли?
Призовах мъже със чест -
своята съпруга
те почитат и съвсем
не поглеждат друга.
Не отказаха ми те,
поздрава приели.
Хенсхен, я иди и виж!
Някой не дойде ли?
И поети чакам тук,
пирът да е весел.
Като свои стихове
тачат чужда песен.
Съгласиха се и те,
поздрава приели.
Хенсхен, я иди и виж!
Някой не дойде ли?
Ала не търчат насам,
няма ги, защото
супата се превари,
изгоря месото.
Хенсхен, я иди и виж!
Някой не дойде ли?
Хенсхен, побегни навън!
Нови гости викай!
Нека дойдат, както са,
не възпирай никой!
Вече се разчу в града.
Всички се надигат.
Хенсхен, разтвори врати!
Ето ги, пристигат!
