Йохан Волфганг Гьоте

превод: Петър Велчев

НОЩНА ПЕСЕН НА СТРАННИКА

И вече по върховете
покой цари,
и вече над лесовете
лек полъх дори
не ще доловиш;
в листата не пеят птички.
Почакай! След миг, като всички,
и ти ще заспиш.

НАХОДКА

В леса се скитах,
защо не знам,
и всъщност нищо
не търсех там.

Внезапно в здрача
видях цветче
с листенца чудни,
с добро оче.

Но щом посегнах,
чух как шепти:
- Нима смъртта ми
желаеш ти?

И аз тогава
за миг реших,
и в къщи, в парка
го пресадих.

И тук в покоя
на моя рай,
то все тъй мило
цъфти безкрай.

ЕПИРЕМА

Цялостното мироздание
опознай без колебание.
Няма вътрешно, ни външно,
всъщност са едно и също.
И природата безкрайна
съзрецавай като тайна.

Радвай се на естеството
и недей мисли защо.
Живото не е в Едното,
а във Всичкото е то.

***
Излязла си. Не съм усетил аз.
И си се върнала, без да те мерна.
Един завинаги пропуснат час.
О, слепота, о, загуба безмерна!

Но може би съм все пак утешен
и ще се съгласиш, ако ме любиш:
щом си далеч, си винаги пред мен,
а щом си близко, някак ми се губиш.

ГОРСКИ ЦАР

Кой язди сред вятър и нощ, и тъма?
Баща с малък син връщат се у дома.
Детето той здраво стиска в ръце,
държи го на топло до свойто сърце.

- Какво ти е, синко? Защо си тъй блед?
- Ах, горският цар, татко, ей го отпред.
Нима не го виждаш: с корона и плащ?
- О, не, туй е облак, над хълма пълзящ.

„Детенце, при мене ела, не се бой,
ще ти подаря аз играчки безброй,
цъфтят на брега ми цветче до цветче,
а майка ми в злато ще те облече.”

- Ах, татко, ах, татко, не чуваш ли ти
какво сега горският цар ми шепти?
- О, не, синко мой, туй е шум от листа,
единствено вятърът вие в нощта.

„Защо с мен не дойдеш, прекрасно дете?
Виж моите щерки - готови са те
да те увлекат в свойте буйни игри,
танцувайки, пеейки с теб до зори.”

- Ах, татко, не виждаш ли как там отвъд
на горския цар дъщерите зоват?
- О, не, мисля, синко, това може би
са кимащи клони на сиви върби.

„Ела с мен, детенце, не мога без теб!
А ако не искаш, ще стана свиреп!”
- Ах, татко мой, татко, ръцете му зли
докосват ме вече, ужасно боли!

Детето крещи, после клюмва глава,
бащата препуска, крепи се едва.
И ето най-сетне, пред портите спрял,
той вижда: синът му е вече умрял.