НА АНЕТЕ
превод: Боян Ангелов
НА АНЕТЕ
Класиците нарекли
безсмъртните си книги
на музи, на богини,
но не на любовта си.
Защо ли, о, Анете,
щом си за мене всичко -
любов, приятел, муза -
вълшебното ти име,
не дам на мойта книга!
1767
ГРИЖА
Този кръг от зли измами
не движи напред, назад!
Остави и мъдростта ми
с радостта да бъда млад!
Да ги взема? Да изчезна?
На съмнения съм сит.
Щастието щом е в бездна,
грижа, дай ми ум честит!
1776
НОЩНА ПЕСЕН НА ПЪТНИКА
Над всички върхове
цари покой.
В дървесните стволове
го усещаш, той
листата поклаща едва.
Птичките в гората мълчат.
Почакай малко,
ще се успокоят
и твоите сетива.
КЪМ ЛУНАТА
Пълни всеки дол и храст
плахо с гланц нощта,
грее с цялата си власт
моята душа.
Срещаш галещи лъчи
с погледа си благ,
както топлите очи
на приятел драг.
Моето сърце кънти
с радостни слова,
между болка и мечти
в самота вървя.
Лей се, влюбена река!
Сън е радостта.
Чезнат ласки и тъга,
чезне верността.
Прелестта ти тъй веднъж
също осъзнах.
Твоят извор вездесъщ
не потъна в прах.
Лей се и шуми така
буйно, без покой!
Лей се, заглуши звука
на напева мой.
В мрака на коварен лед
буйно се гневиш,
А напролет с профил блед
пак ще разцъфтиш.
Който в младостта е бил
пълен с доброта,
в блаженство и с поглед мил
среща любовта.
Който, в съвестта си скрит,
мисли и твори,
из сърдечен лабиринт
през нощта върви.
1778
