Йохан Волфганг Гьоте

превод: Боян Ангелов

ПОМНЯ КАК ТЯ МЕ ПОГЛЕДНА…

Помня как тя ме погледна,
как сърцето ми замая?
И гръдта й белоснежна
няма да забравя, зная.

Беше тя и няма сбогом.
Тя усмихна се, с охота
ме прегърна мимоходом
и ми промени живота.

НАМЕРЕНО

В гората бродех,
самичък бях,
не търсех нищо,
без цел вървях.
В сянката зърнах -
самотно бди
красиво цвете
с очи-звезди.
Попита плахо,
с тревожен лик:
- Ще ми откъснеш
стеблото ли?
Изрових го от
тази земя
и взех го с корена
му у дома.
До своя дом го
пових в пръстта.
То се усмихна
и разцъфтя!

НАДЕЖДА

На ръцете сили дай ни,
с всички тайни запознай ни!
И не ме унасяй в дрямка…
Вярвам в щедрите сезони
и че тези сухи клони
плод ще ни дадат и сянка.