СТИХОВЕ
превод: Ана Александрова
***
Щом покрай един ковач пришпориш,
коня ти кога ще подкове, не питай.
Виж колибката сред полските простори -
може би една любима там за теб е скрита.
Срещаш юноша красив и смел, и даже
и не знаеш: ти ли ще го нараниш, или той тебе…
Само за лозата можеш сигурно да кажеш,
че плодът й ще ти е потребен.
Постепенно от света отиваш си така.
Няма другото да изрека.
***
Те разкриват твойте грешки
в разказа си жив;
и се мъчат нечовешки
той да е правдив.
За доброто в теб така ли
биха от сърце
щедро пръскали похвали,
махали с ръце?
Твойте качества не крият.
Те блестят. Но как
споменават ги? В килия,
в най-безлюден мрак.
Бях и аз младеж достоен,
влюбиха се в мен…
Покаяние какво е -
знам от този ден…
***
Ти защо кориш вратите,
пред които удря чело
в Божиград да станеш жител?
Да си бе кротувал в село!
Мъдрост тук ще ти продават
хитроумни лицемери.
Властникът съюзник става
с тях - изгода да намери.
Щом си с трудови привички,
никой няма да те мрази.
С радост ще те ползват всички,
само лука да не сгазиш.
Най-подир дори и княза
верността ти ще признае.
Новото се забелязва
покрай старото. Това е.
***
Отгде дойдох? Стои пред мен въпросът.
И своя път не зная досега.
В небесна сладост дните ми се носят,
а в тях се срещат радост и тъга.
О, щастие, когато те се сливат!
Че в радост сам - ще плачеш сам горчиво.
***
Един след друг натам вървим.
Дори и най-добрите!
Размирни нека прекосим
пътеки неоткрити!
И поглед чужд да ни кори:
не взирай се в цветята!
Най-дръзко, трябва, разбери,
да пазим прямотата!
***
Бъдете със жените търпеливи!
От крехкото ребро са сътворени.
Творба неточна! Нужни са промени!
Да ги превие бог решил. Ала чупливи
оказали се те. И друго няма:
добър, дори и мъдър е Адам, а
не се държи с жена си търпеливо.
Забравя, че реброто е чупливо.
***
Животът ни е шарж проклет.
Все куца той - при мен, при теб.
Уви, умение и шанс
не идват никога в баланс.
И все те гони несполука,
а чуваш - щастието чука
в съседство, по вратата близка
на хер Немога и Неискам.
***
Животът ни е гъши бяг.
Тълпим се в ято блатно.
Напред! А там, на оня бряг,
едва ли е приятно!
Глупачки гъски! - слушах аз,
една ли се обърне,
и ето, ятото за час
потегля да се върне.
При нас е по-различно, да -
поисках да им кажа,
че щом попаднеш във беда -
без жалост ще те смажат.
