Йохан Волфганг Гьоте

превод: Панайот Чинков

*
Изкуството само по себе си е благородно; затова артистът не се страхува от обикновеното. Да, щом като той вземе обикновеното, то е вече облагородено, и така ние виждаме най-великите артисти да упражняват смело величественото си право.

*
Изкуството е една сериозна работа, най-сериозната, когато се занимава с благородни святи предмети; артистът, обаче, стои над изкуството и предметите: над първото-защото го употребява за своите цели, над вторите-защото ги използува по свой собствен начин.

*
Изкуство: една втора природа, тайнствена, наистина, но по-разбираема, защото тя произтича от разсъдъка.

*
Изкуството се занимава с мъчното и доброто.

*
Именно в моменти на висше щастие и висша нужда ни трябва артистът.

*
Всичко лирично трябва да бъде в целостта си - твърде смислено, в частност - малко безсмислено.

*
Суеверието е поезията на живота; затова - не вреди на поета да бъде суеверен.

*
Казват: „Изучавай, артисте, природата!” Съвсем не е лесно, обаче, от обикновеното да направиш възвишено, от безформеното-красиво.

*
Природата и идеята не могат да се разделят, без да се разруши изкуството, както и животът.

*
Артист, който създава ценни работи, не е винаги в състояние да даде сметка за своите или чужди творения.

*
Който иска да припише неясност на някой автор, трябвало би по-първо да види дали и у самия него е съвсем светло: в мрак и твърде ясен шрифт става нечетлив.

*
Срещу критиката не трябва да държим нападателно, а отбранително положение, и това я постепенно омаломощава.

*
Трябва да понасяме благосклонно натрапването на младите дилетанти: на старини те ще бъдат най-добрите ценители на изкуството и артистите.

——————————-

сп. „Всеобщ преглед”, брой № 2-3, 15.05.1918 г.