Литературен свят

Фьодор Достоевски

Фьодор Михайлович Достоевски, руски писател-реалист и публицист, е роден е на 11.11. (30.10. стар стил) 1821 г. в Москва в семейството на образования дворянин Михаил Андреевич Достоевски (лекар в московската Мариинска болница за бедни) и Мария Фьодоровна Нечаева (Достоевска). Рано изгубва родителите си. Учи в частни пансиони (1833 - 1837), после учи една година подготвителен пансион на К. Костомаров в Петербург и Петербургското Главно военно-инженерно училище (1838 - 1843). От 1843 г. е инженер-подпоручик в Петербургската инженерна команда - до 1844 г. когато се уволнява с чин поручик. Издава романа си “Бедни хора” (1845), посрещнат възторжено от Белински и Некрасов. Заболява от епилепсия. През 1849 г. издава „Бели нощи”. За участие в революционната организация на М.В.Буташевич-Петрашевски е арестуван, съден и осъден на смърт чрез обесване, присъдата заменена в последния момент (22.12. 1849) с доживотна каторга, от която излежава 4 г. (от януари 1850 до 1854 г. в Омската крепост) и описва в „Записки от мъртвия дом”. Освободен през 1854 г., служи като обикновен войник в Семипалатинск (дн. Казахстан), стига до чин подпоручик. В Семипалтинск се жени за вдовицата Мария Исаева (1857), уволнява се от армията по болест (1859) и от края на с.г. се установява в Петербург, издава с брат си литературните списания „Време” и „Епоха”, в които се проявява като идеолог на почвеничеството, както и „Записки от мъртвия дом” (1861) и „Унижените и оскърбените” (1861). Пътува в Западна Европа (1862). След смъртта на жена си (1864) и брат си (1864), създава „Престъпление и наказание” (1866). Жени се стенографката Ана Г. Сниткина през януари 1867 г., с нея в периода април 1867- юли 1871 г. отново посещава Западна Европа, където се раждат две от четирите му деца. След завръщането си в Петербург издава “Играчът на рулетка”, „Идиот” (1867), „Бесове” (1873), „Юноша” (1874), „Кротката” (1876), „Братя Карамазови” (1879). В периода декември 1872 г. - пролетта 1874 г. издава в. „Гражданин”, където публикува „Дневник на писателя”. В края на 1875 г. се връща към публицистичната работа - своеобразното си “моносписание” “Дневник на писателя” (1876 и 1877, възобновено януари 1881), имащо голям успех и позволило му да влезе в пряк диалог с читателите си-кореспонденти. Член-кореспондент на Петербургската академия на науките (1877). През 1878 г. след смъртта на любимия си син Альоша пътува до Оптина пустиня, където разговаря със стареца Амвросий. Произнася известната си реч пред паметника на Пушкин (1880). Умира на 9.02. (28.01. стар стил) 1881 г. в Петербург. Погребан на 31.01. 1881 г. при огромно множество в Александро-Невската лавра в Петербург.

Публикации:

За Фьодор Михайлович Достоевски:

«ДА СЕ ИЗПЪЛНИ ВЕЛИКАТА ПРАВДА…» / автор: Алла Новикова-Строганова / брой 34 ноември 2011

ЖАЖДАТА ЗА ПРАВДА И ПРАВА/ автор: Алла Новикова-Строганова/ брой 45 ноември 2012

БЕСОВЕТЕ НА РЕВОЛЮЦИЯТА/ автор: Панко Анчев/ брой 47 януари 2013

СЕЛИМИЦА/ ДОСТОЕВСКИ ВЪВ ВИСБАДЕН/ автор: Георги Миланов/ брой 53 юли 2013

ДОСТОЕВСКИ КАТО ПРЕСЕЧНА ТОЧКА НА ДИАЛОГА МЕЖДУ КОНСТАНТИН ЛЕОНТИЕВ И ВЛАДИМИР СОЛОВЬОВ/ автор: Панко Анчев/ брой 64 юли 2014

ДОСТОЕВСКИ: „ИСКАМ ДА ОТИДА В СВОБОДНА БЪЛГАРИЯ”/ автор: Иван Вълов/ брой 71 март 2015

КАКВО СЕ Е СЛУЧИЛО С РУСИЯ ПРЕЗ 60-ТЕ И 70-ТЕ ГОДИНИ НА ХІХ ВЕК/ автор: Панко Анчев/ брой 73 май 2015

ИЗЛИЗАНЕ ОТ ПОДЗЕМИЕТО/ автор: Панко Анчев/ брой 75 юли 2015

ДОСТОЕВСКИ С НЕГОВАТА СИСТЕМА ОТ ЦЕННОСТИ Е ОТ ДРУГАТА СТРАНА НА БАРИКАДАТА ОТ ДНЕШНИЯ ЕЛИТ/ автор: Станислав Сливко/ брой 94 април 2017

Ф. М. ДОСТОЕВСКИ/ автор: Недялко Месечков/ брой 94 април 2017