Станислав Сливко

превод: Литературен свят

Защо 195-годишнината от рождението на писателя преминава незабелязано?

Фьодор Михайлович Достоевски е знакова личност за руската култура на XIX век. Той и досега е един от най-четените руски писатели в света, книгите му са станали един от символите на Русия. Личността и убежденията на Фьодор Михайлович са много сложни, многостранни, понякога противоречиви. За творчеството му са се водили и ще се водят бурни дискусии. Самия него и книгите му могат да бъдат или да не бъдат обичани, но не може да бъдат отминати. Това е такава величина, която не може да не бъде забелязана.

Но 195-годишнината от рождението на класика преминава много тихо, незабележимо. В една от книжарниците за юбилея подготвиха щанд с книги на писателя, интернет-книжарница намали цените на художествената литература. Но това е търговия, рекламни ходове, целта на които е да се увеличи продаваемостта на книжната продукция. На държавно ниво - тишина. Нещо повече, прозвучаха гласове на високопоставени чиновници, че е време да се махнат книгите на Достоевски от училищните програми - били сложни за разбиране… Но в това ли е въпросът? Не, разбира се.

Отношението на висшите слоеве на днешното руско общество към Достоевски ясно изрази Анатолий Чубайс: “През последните три месеца препрочитах Достоевски. И изпитвам почти физическа ненавист към този човек. Той несъмнено е гений, но представата му за руснаците като за избран, свят народ, неговият култ към страданието и онзи лъжлив избор, който той предлага, предизвикват у мен желание да го разкъсам на парчета”.

Това го казва човекът, положил немалко усилия за унищожаването на руската промишленост, разгрома на уникалната енергетичната ни система, обедняването на десетки милиони бивши съветски хора и формирането на класата на “новите руски буржоа”.

Мисля, че отговор на тази враждебност на един от “бащите на руския капитализъм” ще бъдат думите на самия класик, изречени чрез княз Радомски от романа “Идиот”: “Руският либерализъм не е нападение срещу съществуващия ред на нещата, а е нападение срещу самата същност на нашите неща, срещу самите неща, а не само срещу реда, не срещу руските порядки, а срещу самата Русия. Моят либерал е стигнал дотам, че отрича самата Русия, тоест ненавижда и бие майка си”. Как тук да не си спомним думите на Чубайс, че целта на приватизацията не е създаването на ефективна икономика, а ликвидирането на “червената зараза” и създаване на условия, в които връщането към социализма ще е невъзможно.

Унищожавайки фундамента на мощната съветска икономика, обричайки на безработица, нищета и страдания десетки милиони, Чубайс и неговите съучастници нападаха именно самата Русия.

И Достоевски с неговата система от ценности, с неговата любов към Русия,  към унижените и оскърбените “малки хора” е от другата страна на барикадата.

Между Чубайс и “демократите” от 90-те от една страна и сегашния елит от „Единна Русия” от друга, няма принципна разлика. Различна е фразеологията, различни са похватите на “агитация и пропаганда”, но социално-икономическата политика е една и съща. Обогатяване на олигархията и бюрокрацията за сметка на обедняването на милиони хора на труда - ето основният й лайтмотив.

Всичко останало са детайли. Тази система от ценности не може да “смели” Достоевски априори. Та нали творчеството му е антибуржоазно по своята същност, както и цялата руска класика. Езикът на днешните “господари на живота” и руският език на Достоевски са различни езици. “Електорат”, “инвестиции”, “възраст за доизживяване”, “оптимизация”, “рентабилност” - такива думи се раздават от високите трибуни днес.

А Достоевски говори за друго - за милосърдие, състрадание, справедливост, нравственост, съвест. Разбира се, Достоевски е сложен за възприемане! При такава пропаст в съзнанието и социалната йерархия него не само трудно, но и е невъзможно да го разберат онези, които определят социално-икономическата политика днес.

Но това не значи, че няма да го разберат учениците. Ще го разберат. Властта се страхува, че ще го разберат “неправилно”. И вместо занятия по “управление на собствеността в сферата на ЖКХ (жилищно-комунално стопанство - бел. прев)”, които най-прилежните “единоруси” искат да въведат в учебните курсове на средните училища, децата ще мислят за съвсем друго. На езика на Достоевски. А това е заплаха за днешния ред на нещата.

В престроечните и реформени години Достоевски се опитваха да го използват за борба със съветското наследство. Тъй да се каже, “сълзичката на детето” се превърнала за Русия в ужасите на гражданската война и политическите репресии. Обичаха да казват, че Ленин органически не понасял Достоевски, а Достоевски ненавиждал социализма и комунизма.

Но ето ти беда - в СССР Достоевски го издаваха в такива тиражи и в такъв вид, който за царска Русия е бил просто приказка. По данни от ноември 1981 г., Достоевски е издаван в СССР 428 пъти. Събраните му съчинения - 55 пъти в общ тираж 6 милиона 468 хиляди екземпляра. Общият тираж на неговите издания бил 34, 5 милиона книги. Беше трудно да се намери лична библиотека на съветски човек, в която да липсват книгите на Достоевски. Нещо повече, пълните академични събрани съчинения в 30 тома съдържат публицистичните произведения на писателя, писма, чернови, в които се прави сурова критика на комунистическите възгледи. Но неговият тираж беше тираж 200 000 екземпляра! Кой сега има такива тиражи?

100-годишният юбилей Достоевски е бил широко отбелязан през 1921 г. в Москва и Петроград. В 1918 г., в Москва на Цветния булевард вдигнали паметник на писателя - дело на знаменития Меркуров (впрочем, член на РКП (б)). През 1922 г. Първа Мариинска пресечка е преименувана в чест на Достоевски. В съветско време спектакли по произведения на Достоевски се поставяха в най-добрите театри на страната и се излъчваха по телевизията. Книгите на класика се изучаваха в училище. Над творчеството на писателя се водеше огромна работа от цели творчески колективи учени.

Защо им е било необходимо на комунистите така да се грижат за увековечаването на паметта на своя идеологически противник? Защото всичко е по-сложно от идеологията и политическите оценки. Ето какво пише за това наркомът на просвещението, болшевикът Луначарски: “Достоевски не трябва да се възприема просто като реакционен писател, даже на основание на най-реакционните му романи и глави”.

Отношението на Ленин към класика излага Бонч-Бруевич, който от 1918 г. е управляващ делата на Съветското правителство: “Не забравяйте, че Достоевски е бил осъден на смърт. Той е бил подложен на варварски обред на разжалване, а после било обявено, че Николай I го е “помилвал”, изпращайки го на каторжен труд… “Записки от мъртвия дом”, отбелязваше Владимир Илич, е ненадминато произведение на руската и световна художествена литература, така забележително показало не само каторгата, но и “мъртвия дом”, в който живеел руският народ при царете Романови… Владимир Илич безпощадно осъждаше реакционните тенденции в творчеството на Достоевски. Но наред с това Владимир Илич неведнъж казваше, че Достоевски наистина е гениален писател, разглеждащ болните страни на съвременното му общество, че има противоречия, неравности, но същевременно - и живи картини от действителността”.

Лидерите на болшевиките разбирали прекрасно: Достоевски е толкова голяма величина, че трябва да бъде осмислена. Името му не може да бъде извадено от “песента” на руската култура. Но сегашната власт иска да скрие класика на задната полица, по-близо до праха и паяжините, в тъмния ъгъл. Никак не подхожда творчеството на Достоевски на конструираните митове за “Русия, която изгубихме”.

В прозата му няма “дъвчене на френски франзели”, това е суровата проза на живота. Впрочем, Достоевски няма нищо общо със съвременните идеали на господстващите слоеве на обществото. Той е чужд на този “празник  на живота”.

Да си спомним отново думите на Луначарски: “Достоевски, както знаете, е бил четири години на каторга. Всъщност той е бил почти цял живот на каторга. Почти целия си живот е прекарал в ужасяваща нужда”. Но с това той и творчеството му са близки на нас, обикновените читатели, заемащи най-скромните места в социалната йерархия.

——————————

Накануне.RU, 11.11.2016 г.