Ф. М. ДОСТОЕВСКИ
(По случай 50 години от смъртта му)
Опознаването на литературното съкровище на един народ е опознаване на душата му. Запознавайки се с творчеството на Достоевски, опознаваме душата на Русия; опознаваме душата на човека.
Огромното литературно наследство на Ф. М. Достоевски разкрива духа на една цяла епоха, оголва човешката душа до най-съкровените и болни трепети.
Прочитането на всеки негов роман хвърля четеца в смут, опожарява спокойствието му, сякаш каменен юмрук се стоварва върху съвестта, разкъсва душата и я изправя на съд, сякаш огнена река се разлива над главите, измъчва, терзае.
Всяка прочетена книга действа като хипноза, която държи четеца часове, дни, седмици.
Пред него се изпречват хиляди въпроси за щастието, провидението, за трагедията на живота. Кошмарят го. Малцина са писателите, които могат да въздействат така силно, както Достоевски.
От рано детство до последните си часове от живота си, той е водил действена борба: борба с обскурантизма на времето и със себе си. Сам физически разстроен епилептик, комарджия, всичко това го е поразило. Тая трагедия като вулкан е изригвала в душата му, измъчвала го, за да оголи чрез нея душата на другите, на човека.
Може би това страдание го направи пророк. Чрез страданието идва осмислянето на живота.
Петдесеттях години, които ни отделят от неговата смърт, не намалиха ценността на литературното му богатство, напротив, неговият творчески лик все по-ярко и властно се изрязва върху фона на световната литература.
——————————
в. „Вечерна бургаска поща”, бр. 713, 28 февруари 1931 г.
