Литературен свят

Ласло Наги

Ласло Наги (Lаszlо Nagy) (правилно Ласло Над или Нод) (17.07.1925 - 30.01.1978), унгарски поет, преводач, публицист, график, е роден в село Фелшьо Исказ, Западна Унгария, в бедно семейство. Завършва гимназия в Папа. Следва няколко години живопис в Будапещенската художествена академия, завършва литература в Будапеща. Автор на книгите с поезия: „Изчезни, болко!” (1949), „Пожарникарят в ръжта” (1951), „Годеник на слънцето” (1954), „Радостите на неделята” (1956), „Осланен майски празник” (1957), „Химн във всяко време” (1965), „С лице към морето” (1966, 1972), „Небе и земя” (1972), „Скитник в стиха” (1973), „Избрани стихотворения” (1976) и „Камбаните бият за мен” (1977). Привърженик на социалистическите идеи. Пребивава с литературна стипендия в България през 1949 -1952 г. След завръщането си в Унгария е редактор и активно сътрудничи на литературния седмичник „Елет еш иродалом” („Живот и литература”). Превежда три сборника с българско народно творчество: „Сабя и гъдулка” (1950), „Кръвта на соколите” (1960), „Свещи по гори и поля” (1976), както и класическа и съвременна българска поезия: Ботев, Яворов, Гео Милев, Смирненски, Вапацаров, Ламар и др, включени в няколко антологии на българската поезия. Издава и сборник на народната поезия на южните славяни. Преводач на Р. Бърнс, Ф. Г. Лорка, Дилън Томас и др. Почетен гражданин на Смолян (1976), където в квартал Райково има и къща-музей „Ласло Наги”. На български език е превеждан от Атанас Далчев и Александър Муратов, Вътьо Раковски, Григор Ленков, Димо Боляров, Иван Радоев, Йордан Милев, Михаил Берберов, Найден Вълчев, Нино Николов, Александър Миланов, Светла Кьосева, Кирил Кадийски, Димитър Милов, Петър Велчев. У нас са публикувани книгите му „Обожаване на горещия вятър” (1976), „С лице към морето” (2002), ”Южен обред” (2005), “Не обяснявай чудесата - чудодействай” (2014). Носител на наградите „Атила Йожеф” (1950, 1953, 1955), награда на българския ПЕН-клуб (1959), „Кошут” (1966), златен венец на Стружките поетични вечери (1968), орден „Кирил и Методий” І степен (1969), Международна Ботевска награда (1976). Женен за поетесата Маргит Сейчи, чиито стихосбирки илюстрира. Умира в Будапеща, където е погребан. Стиховете му са преведени на 15 езика.

Публикации:

Поезия:

КОЙ ЛЮБОВТА ЩЕ ПРЕНЕСЕ/ превод: Григор Ленков/ брой 32 септември 2011

БЪЛГАРИЯ/ превод: Найден Вълчев/ брой 41 юни 2012

ОГЪН/ превод: Нино Николов/ брой 47 януари 2013

КОЙ ЩЕ ПРЕНЕСЕ ОТТАТЪК ЛЮБОВТА/ превод: Петър Велчев/ брой 75 юли 2015

И ТИ НЕ СИ ПО-БЯЛА/ превод: Димитър Милов/ брой 84 май 2016

ДЖОНГОЛСКА/ превод: Григор Ленков/ брой 110 октомври 2018

ПРИЗВАНИЕТО/ превод: Петър Петров/ брой 126 март 2020

СУША/ превод: Атанас Далчев/ брой 126 март 2020

ОГНЕНА СВАТБА/ превод: Иван Радоев/ брой 126 март 2020

КОГАТО ЗАКЪНТИ ЗЕМЯТА/ превод: Димо Боляров/ брой 126 март 2020