Ласло Наги

превод: Григор Ленков

Димяща овнешка глава, сърце на бик балкански
с вино
на поднос шества като лунен диск в
червения салон,
в леглото яростта на Черното море
кипи, бушува, стене, смъква игото на свяна
от себе си, защото с пламък северен се слива,
звезда с душата на жребец, дървото на
забраната сломил,
обезсмъртен, защото празникът му винаги е
смърт,
даряващ на земята сняг, голям бял траур,
оплакван от високо полетели бели лебеди,
екстаз от глухия безкрай, снеговалеж в зори,
покривай всичко, нека бързащите колела
изчезнат,
пилоти, стюардеси, летища, замрете под снега,
повреда в самолетното крило - бъди, бъди
и нека челюстите на търговците преживят
безполезни сънища
тук, в моя мраморен хотел, далеч от упреците
на осиротелите,
и нека в тази безконечна нощ се движи
асансьорът само
с единствен пътник, искрена китара,
чийто звън
отеква в пагубната тишина - Джонголска, -
вълшебен звън, когато синята звезда,
събудена от своя траур,
жадува чашата, която никой никога не е
изпил до дъно!