Ласло Наги

превод: Атанас Далчев и Александър Муратов

ОПЛАКВАНЕ НА ЖРЕБЧЕ

Майка ти бе бяла, ала ти си черно,
майка ти зариха, ала не разбра ти,
легнах аз до тебе, милвах те кахърен,
от сърце те жалех, конче кадифено,
бяха ти ушите толкоз много меки,
че ги вземах просто за уши на зайче,
на врата - звънченце с панделка червена,
но ти не звънеше, конче кадифено,
слушах ти сърцето, тупкаше едва то,
модрите ти ноздри със перце докосвах
и от твоя издъх то едва трептеше,
от сърце те жалех, конче кадифено;
биберона вече беше ти ненужен,
своя слепоочник удряше в земята,
хапеше езика с млечните си зъби,
жаля те аз, жаля, конче кадифено,
кожата одраха, метнаха на слънце,
сложиха те в гробче под самите вишни,
призори зората ще измие кротко
костите ти крехки като на детенце,
с черната ти кожа ще ушият шапка,
кожено калъфче за шише от вино,
жаля те аз, жаля, конче кадифено,
сочната люцерна зайците ще хрупат,
докато лудуваш нейде сред звездите
и оттам ме риткаш право във сърцето
сняг погреба вече нашите надежди,
от сърце те жаля, конче кадифено.

ГОНИТБА

На кон в равнината с води придошли полетях.
Сърцето ме гонеше, коня подгоних без страх.

И падаха около мене чаршафи от пяна:
би рекъл човек, че са сняг сред полята останал.

Препусках тревожно, но силите в моята гръд,
уви, не успяха коравата плът да сломят.

Играчка бе тая вода засияла и дива,
но и небесата не искаха да ме дарят

с прекрасния поглед на мойта изгора красива.