Ласло Наги

превод: Иван Радоев

Пищи небето - върху нас ще падне.
Земята се люлее; и грамадни
изпъкват камъните. В сухата трева
протракват кости на железни божества.
От треска устните на майката горят,
детето търси сухата й гръд,
семейства оредели и моми разплакани,
потропвайки с нозе, зората чакат.

Настъпи мир за миг,
поиска мляко руският войник.

Жестоки ангели със дробове железни
поискаха небето да изчезне.
Легни в пръстта, не гледай самолета!
Дъжд фосфорен вали по голите дървета.
Приятел или враг над нас се радва?
Чий грях е огнената сватба?
Пращи и пука плам и дим в едно
по покриви и купи със сено.
Над къщиците пламъците гъсти
в небето се заклеват с дългите си пръсти.
По улицата само аз съм дързък.
Полето е осеяно с мъже, които бързат
и хленчещо повтарят: майко.
Безпомощни за помощ те се вайкат,
в обора дъсчен малкото жребче гори,
кон цвили, яслата пращи в искри
и кравата сред пламъци се тели.
Воловете са като въглен почернели.

Самотнико, не дръзвай пламъка да прекосиш!
Не е възможно нищо да спасиш!