Ласло Наги

превод: Петър Велчев

Ако изведнъж ми свърши битието,
кой ще благославя химна на щурчето?
Кой ще сгрее вейката изпод сланата?
Кой ще се разпъне сам върху дъгата?
Кой скалите ласкави тъй ще прегърне,
че накрая в рохка пръст ще ги превърне?
Кой ще шепне галено в пукнатините,
в жилите, артериите на стените?
Кой от ругатни ще вдигне катедрала -
за съсипаната вяра, опустяла?
Ако изведнъж престане да ме бъде,
кой оттука лешояда ще пропъди!
Стиснал я със зъби, даже пред смъртта,
кой ще пренесе оттатък любовта!