СУША
превод: Атанас Далчев
СУША
Да млъкне всяка песен от фалшиви струни!
Ядосан е човекът, омърлушен - волът,
гори тъмнозелената висока кула
на стройната топола.
През дървесата вижда се като през сито;
навива се на клона листът като пура:
на стареца пушач съдбата тоз подарък
в устата сякаш туря.
Охранени жребци приятно е да галиш
сред зимата, ала косачът тук къде е,
та жлътналите шпори на ливадна птичка
да видиш също в нея?
Полето - мишката надупчва на решето,
от жегата не пукнала, за проклетия;
главня се мъдри и едрей на слънчогледа
по златната чиния.
Копачките, моми, с поли като камбани,
в праха се строполяват, жадни и безгласни,
а после стават и сами тревога бият
пред близката опасност.
Мъжете на тълпи от кладенци изгребват
вода в поля, от треска пламнали по залез.
Звездите нощем плачат - по земята нийде
не виждат огледало.
„Богата жетва иде” - дописникът пише.
О, как да го не проснеш в спечената нива,
за да целува тръне и земя корава
устата му лъжлива.
Ще бъде лоша жетвата! Не за охолство,
за съществуване красиви са борбите.
По сушава земя сърцето свое носи
човек по-упорито.
Тоз, който чувства на тревите изгорени
безименната болка, той ще стане силен.
Към висинето пръст издигне ли, отгоре
ще рукне дъжд обилен.
НЕВЕСТИ В ЧЕРНО
СИ ВАРОСВАТ КЪЩИТЕ
Фустите им са камбани черни
в есенния вятър,
белнати крещят стените
стари на къщята.
За кого варосвате, невести в черно,
къщите си вети?
В костите на мъртвите войници
свирят ветровете.
Бик по-скоро ще пристигне вместо
техните стопани,
от рогата му върху стените
вар не ще остане.
Някакво проклятие лицата
ви варосва, клети:
колкото се може повече червило
върху тях сложете!
