ПРИЗВАНИЕТО
превод: Петър Петров
Представя ли си еднокрила птица, тутакси преживявам и трагедията: тя не може да осъществи призванието, което природата с такава прелестна строгост е вляла в нея.
Представя ли си поезията без читатели, трагедията е подобна. И най-прекрасното стихотворение, няма ли публика, е еднокрила птица, не може да осъществи своето призвание.
Поезията по природа носи в себе си своето призвание, има идеална същност. Някои все ни напомнят за задачата на поезията, ще им се да заудрят главите ни в черната дъска, върху която е изписана тази задача. Поезията е власт на изказа, на преценката, но не и на решението.
Поезията, но бих могъл да кажа и така - призванието на поета, най-ясно личи в поетичната творба, в арс-поетиката му. Да си спомним за поетичното верую на Петьофи, Ади и Атила Йожеф. Призванието струи, извира от всеки истински стих.
То вълнува или бунтува за добро, спори със злото и винаги е пристрастено. Напрегнатата неудовлетвореност от другите и от самите себе си. Дали мрачно, дали закачливо, но винаги по човешки. И понеже посочва нечовешкото, подготвя място за човечността.
Дали всеки разбира стиха? За съжаление - не. Да пише ли поетът азбучна поезия? Да, но само за пеленачетата.
Няма ли читатели, поезията е еднокрила птица. Казвам го със смирение, ала с предизвикателна убеденост твърдя, че без поезия човек не би достигнал духовния идеал, бленуван не само от поетите.
Без поезия човечеството би останало еднокрило.