БЪЛГАРСКИ ТАНЦ

Ласло Наги

превод: Нино Николов

БЪЛГАРСКИ ТАНЦ

Тъкмо да отдъхна, споменът ме грабва.
Дните се събират в кълбеста мъгла,
споменът разсича дните с тежка брадва,
виждам южно слънце с огнени крила.

Винена трапеза. Време отседлано.
И сред нас - Бояна. - Хайде де, стани! -
Кларинета писна, тя разкърши рамо,
впусна се и ситни стъпки заситни.

Долу прокопават белите поляни
и с тракийски каски люшкат се цветя.
Весело поглежда тук-таме Бояна,
кръшно поприкляква и подвиква тя.

Върховете лягат под нозете ниско,
а Бояна литне, спре се, закръжи,
сякаш се бои, че равнината иска
здраво да я сграбчи, да я задържи.

В кладата на танца огнена стихия
щедро се разгаря, прелестно пламти.
О, Бояно, в танца, в древната магия,
силна и безсмъртна ще останеш ти.

Миналото страшно в този танц се влива
и кървят мъгли над снежния Балкан.
Късат се сърцата като цвят от слива
и върхът надвисва като ятаган.

В този дъх задъхан чувам аз пръхтежа
на поени с кърви алести жребци,
Черен османлия стъпкал е надежди,
стъпкал е пантофи с медени звънци.

Тя танцува, стрива сякаш от земята
чорбаджийски кости, криви като клек.
Вихрените стъпки стъпват по-нататък,
сякаш че отритват немеца проклет.

Тя раздрусва с танца вековете стари,
на врата й плаче наниз от пари -
вързани царе, султани и боляри
зеят срещу мен и нанизът гори.

Тя танцува, кърши кръшна ръченица,
гледам я и виждам тебе, свобода,
с огън обгорила черните зеници,
звъннала със наниз, пламнал над гръдта.

Спря Бояна. Слънце слиза по вечеря
с тая дивна прелест и руменина.
Гледах я замислен, чаша тя намери,
чукнахме се, пих от южните вина.


КОВАЧ

Лоб - хълм с руда, над него - посърнала дъбрава,
като с върха на сабя изсечено лице,
диваци го пребиха, кост не остана здрава,
но здраво е за двама ковашкото сърце.

Бе с вярата си силен. Правдив и смел без мяра,
той служеше човешки на всички по света.
Духалото раздухал и огъня разжарил -
просветваше, докоснат от своята мечта.

Загърбил шлак от думи, и сгур от жалки пози,
застанал дето трябва, до огън, до метал,
той пламъка раздухва, за него се тревожи,
че няма ли го - гаснеш, мечтал, недомечтал.