БЪЛГАРСКИ ТАНЦ
превод: Нино Николов
БЪЛГАРСКИ ТАНЦ
Тъкмо да отдъхна, споменът ме грабва.
Дните се събират в кълбеста мъгла,
споменът разсича дните с тежка брадва,
виждам южно слънце с огнени крила.
Винена трапеза. Време отседлано.
И сред нас - Бояна. - Хайде де, стани! -
Кларинета писна, тя разкърши рамо,
впусна се и ситни стъпки заситни.
Долу прокопават белите поляни
и с тракийски каски люшкат се цветя.
Весело поглежда тук-таме Бояна,
кръшно поприкляква и подвиква тя.
Върховете лягат под нозете ниско,
а Бояна литне, спре се, закръжи,
сякаш се бои, че равнината иска
здраво да я сграбчи, да я задържи.
В кладата на танца огнена стихия
щедро се разгаря, прелестно пламти.
О, Бояно, в танца, в древната магия,
силна и безсмъртна ще останеш ти.
Миналото страшно в този танц се влива
и кървят мъгли над снежния Балкан.
Късат се сърцата като цвят от слива
и върхът надвисва като ятаган.
В този дъх задъхан чувам аз пръхтежа
на поени с кърви алести жребци,
Черен османлия стъпкал е надежди,
стъпкал е пантофи с медени звънци.
Тя танцува, стрива сякаш от земята
чорбаджийски кости, криви като клек.
Вихрените стъпки стъпват по-нататък,
сякаш че отритват немеца проклет.
Тя раздрусва с танца вековете стари,
на врата й плаче наниз от пари -
вързани царе, султани и боляри
зеят срещу мен и нанизът гори.
Тя танцува, кърши кръшна ръченица,
гледам я и виждам тебе, свобода,
с огън обгорила черните зеници,
звъннала със наниз, пламнал над гръдта.
Спря Бояна. Слънце слиза по вечеря
с тая дивна прелест и руменина.
Гледах я замислен, чаша тя намери,
чукнахме се, пих от южните вина.
КОВАЧ
Лоб - хълм с руда, над него - посърнала дъбрава,
като с върха на сабя изсечено лице,
диваци го пребиха, кост не остана здрава,
но здраво е за двама ковашкото сърце.
Бе с вярата си силен. Правдив и смел без мяра,
той служеше човешки на всички по света.
Духалото раздухал и огъня разжарил -
просветваше, докоснат от своята мечта.
Загърбил шлак от думи, и сгур от жалки пози,
застанал дето трябва, до огън, до метал,
той пламъка раздухва, за него се тревожи,
че няма ли го - гаснеш, мечтал, недомечтал.