БЪЛГАРИЯ
превод: Найден Вълчев
БЪЛГАРИЯ
Слънцето зад синьо
било се забули.
Вечерник повява.
Иде с дъх на дюли.
Биволите газят
сенките вечерни
и пред водопоя
се боричкат черни.
Седнали по пейки
в уличките прости,
старците с колене
просто се докосват.
СТАРИТЕ ЖЕНИ
И от бялото ято
те в горещото лято
девет гъски избраха
и под старата стряха
се заеха да скубят
пух от плешките груби,
пух от гушите дълги,
пух от гъшите кълки,
от крила, от кореми
и във техните неми,
стари погледи вече,
един спомен далечен
слезе с тихия разказ
за забравена ласка,
за фуркета в косата,
за росата в тревата
и за синята кърпа,
дето тъй я издърпа
там, тогава, когато
тя пасеше стадата.
Всяка спомня си вече
за далечната вечер,
за било небилото,
и отпуска крилото,
и то пак се разперва,
и пухът потреперва,
и ще литне бездомен
като късния спомен…
И започват ръцете
пак да скубят, и ето
че чувалът набъбва
и от пух се изгърбва,
а жените не смеят
(да не го разпилеят)
и да дишат край него
в застоялата жега,
за да има за всеки,
за възглавници меки,
за невестини дари,
и за млади и стари;
за да има къде да
сложиш ти глава бледа
и във някой час късен
да откриеш в съня си
как животът оскъден
може вечен да бъде.
