Ласло Наги

превод: Димо Боляров

Когато закънти земята, знаех,
че мама към сърцето ми върви
и ме подема там, където се възнасят
дъхът на мляко, билки и треви;
на люлката разплаканите порти
усмихната разтваря бързо тя
и своите кладенци освободила,
присипва ме във Всеобятността.

По-късно виждах как чували тежки
тя носи към далечен селски кът;
около кръста й чугунни нощи
беззвездни и безлунни се въртят;
от захарно цвекло тя реже зиме
парчета - те примамливо блестят,
през пламнали от мълнии полета
по бяла риза тя върви без път.

И знаеше представата ми вече,
че тя е Майката Чудесна; аз
я виждах да трепти между дъгата
и клоните на листналия бряст.
Напразно с прицел дирят я. Над нея
оръжията страшни нямат власт -
безследно и безкръвно преминават
куршумите им като през мираж.
От приказките Бялата кобила,
откърмила ме смел юнак, е тя;
закон и слово носи тя за мене
във свойта огнедишаща уста,
залепва ме за своя гръб и литва
под храстите на мътни небеса,
та само шиповете им вълшебни
да решат мойта бухнала коса.

Европа, ето аз съм тук, сред тебе,
Европа - фокусът на моя страх,
насладата и мечът в тебе властват
с небивал и за варвари размах.
Аз, дрипав между твоите пищяли,
о, готика, надигам своя стон -
тук архитектите ти мойте жили
усукват по колони от бетон.

Но музика - отвъд местата лобни
на моя залез, - музика гърми,
там гривата на майка ми прелита
на вечна смърт надменните стени;
аз знам, когато закънти земята,
пак мама към сърцето ми върви
и чувам сякаш от море безкрайно
на мене нещо Вечността мълви.