Ласло Наги

превод: Александър Миланов

Харамия, който в стихове се крие,
от съдба за теб скроена, от молитви
и от грижи сътворяващ ти край себе си
прословутата гора с усойни дебри,
а и с черна нощ, в която твойта бяла
риза с полюшващ се копринен призрак
и раздухван алкохолен пламък само,
харамия, който в стихове се крие,
и очите ти, очите ти се губят,
както процепът в листак се разширява
и стеснява вечно на различно място,
непрестанно целен и все неуцелван,
вънка вълчи пламъци и дисциплина,
вътре в тебе - алена звезда-сърничка,
вътре - от кръвта ти, от метала на кръвта ти,
зад лазурните ти ретини замайващ
свят е твоят плод и твоята вина,
че сияе там най-истинското слънце,
харамия, който в стихове се крие,
благославяно брадато майчинство,
партизанско майчинство коронолистно,
тя в ефира на кръстосващи юмруци
шоумен глашатай на празник да не бъдеш,
и в букет пред огледало да ги вържат,
всичко би се вледенило, ако в твойта
топла риза статуя се облече,
увенчай я със корона от листа
и се съхрани за себе си до края,
харамия, който в стихове се крие,
туй си ти: защото земни и небесни
кръгове пламтят и като пепел пада
птицата, защото, полудял от траур,
се върти човекът, който сътвори
колелото за света, и плаче
въртолетовото семенце на клена,
че какво донесе праидеята, от него
взета, и защо не е рай небето,
под което се разтварят парашути,
маргаритки на смъртта и свършва
битието ни - защото е помия
всякаква благословията, щом се смесят
мана и барутен дим, защото
гръб на сърпове от светлина обърнало,
ужасено дребосъче, майчината порта
блъска със юмруци и във свойта паника
ще побягнат белтъчните вериги,
исполинските чадъри на планините
там, назад, към нажежената земя,
харамия, който в стихове се крие,
носиш ти от мъх ботуши в мравуняк си,
и потиш се от отровите на нерви,
и решаваш сред бодли на верността
и до гроб на верността си, предан,
харамия, който в стихове се крие,
ръкавицата си, петпръстната си лилия
хвърляш ти сред песове, които душат,
викат я на разпит, кръв тече от нея.