Владимир Солоухин

Владимир Алексеевич Солоухин, руски писател, е роден на 14.06. 1924 г. в малкото (34 къщи) село Алепино (сега в Собински район), Владимирска област. Завършва Владимирския механотехникум. Първите си стихове публикува във владимирския вестник „Призив”. Като войник служи във войски със специално предназначение - в охраната на Кремъл (1942-1945), старши сержант. Печата от 1946 г. Завършва Литературния институт (1946-1951). Работи в редколегията на сп. „Млада гвардия” (1958-1981), член на редколегията, а после на съвета на редакцията на сп. „Наш съвременник”. Член на КПСС от 1952 г. Член на СП на СССР (1954). Поезия: „Дъжд в степта” (1953) „Скъсана трева” (1956, 1972), „Ручеи по асфалта” (1958), „Жерав” (1959) „Кладенец” (1959) „Как да се изпие слънцето” (1961) „С цветя в ръцете” (1962) „Да живееш на земята” (1965) „Не се крийте от дъжда” (1967), „Избрана лирика” (1970), „Аргумент” (1972), „Лирика” (1975), „Венец от сонети” (1975), „Побелели коси” (1977) „Стихотворения” (1982), „Вечният бой” (стихове, 2000, посмъртно, с послеслов от Семьон Шуртаков). Проза: „Раждането на Зеленоград” (очерк, 1955), „Зад сините морета” (1956), „Златото дъно” (1956), „Владимирските пътища” (1957), „Степна легенда” (1959), „Храст” (1959), „Вятърът на пътешествията” (очерци, 1960) „Капка роса” (1960, на бълг. ез. -1962, НМ), „Лирически повести” (1961); „Картички от Виетнам” (1961); „Кравай от попарен хляб” (разкази, 1963), „Григорови острови” (1963) „Годишни времена. Картини от руската природа” 1964; „Среща във Вязники” (1964); „Славянска тетрадка” (1965), „От лирични позиции” (1965), „Майка-мащеха” (роман, 1966), „Ножче с кокалена дръжка” (разкази, 1966), „Родна красота” (1966), „Писма от Руския музей” (1966, 1976, прев. на бълг. ез.- 1976, изд. Хр. Г. Данов), „Трети лов” (1967), „Четиридесет звънки капки. Есенни листа” (1968), „Зимен ден” (разкази, 1969), „Черните дъски: Записки на начинаещия колекционер” (1969), „Законът на тревогата” (разкази, 1971), „Трева” (1972), „Прекрасната Адигене” (повести и разкази, 1973, 1976) „Алепинските езера” (разкази, 1973), „Рибешкият бог” (1975), „Посещение в Званка” (1975), „Присъдата” (1975, на бълг. ез. -1980, НК), „Последното стъпало” (1976, издадена през 1995), „Слово живо и мъртво” (1976), „Камъчета на длан” (1977, на бълг. ез. -1982), „Мед върху хляб” (повести и разкази, 1978), „Под един покрив” (разкази, 1979), „Време за събиране на камъни” (очерци, 1980), „Продължение на времето” (1982), „Вълшебната палочка” (1983), „Бедствие с гълъби” (разкази и очерци, 1984), „Съзерцание на чудото” (1984), „Ела и се поклони” (1986), „Ливаден карамфил” (1989), „Смях зад лявото рамо” (1989), „Дърво” (1991), „На дневна светлина” (1992) „Соленото езеро (1994) - за палача на хакаския народ Аркадий Гайдар, „Последното стъпало” (1995), „Чаша” (мемоари, 1998, публикувани посмъртно). Главна тема в творчеството му е руското село, съхраняването на националните традиции и природа, отговорността на човека пред бъдещите поколения, красотата на народния език и природата. Православен патриот и монархист, един от лидерите на руската партия. Един от основателите на Обществото за опазване на историческите и културни паметници, активен деец на „Руския клуб”, а през 90-те г. - един от ръководителите на движението за възстановяване на Храма на Христос Спасител. Колекционер на икони, запазва през целия си живот любов към старинното руско изкуство. Активен преводач от аварски, якутски. монголски, узбекски, български (Г. Джагаров, Л. Стефанова, Бл. Димитрова) , молдавски и др. езици - сборник с преводи “Дърво над водата” (М., 1979). Обобщава писателския си опит в книгите „Работа” (1966) и „Слово живо и мъртво” (1976). Предава впечатленията си от България в книгата „Славянска тетрадка” (1965). Избиран за член на ръководството на СП на РСФСР и СССР, после на Висшия творчески съвет на СП на Русия (от 1994), член на обществения съвет на “Литературна Русия” (от 1996). Академик в Академията за руска словесност (1996). Награди: Държавна награда на РСФСР (1974), на Полската асоциация за културни връзки на името на В.Петшаки (1975), сп. “НС” (1988), “Москва” (1989), “Литературна Русия” (1995), „А.Фет” (1995), Държавна награда на Република Якутия-Саха (1995), награда на името на А.Платонов “Умно сърце” (посмъртно; 1997). Ордени „Трудово червено знаме”, „Знак за почит”, „Дружба между народите” (1994). Издава „Избрани произведения” в 2 т. (1974), „Събрани съчинения” в 4 т. (1983-1984) и „Събрани съчинения в 10 т.” (т. 1 и 2. - 1995). Печата във в. “Завтра”, “Лит. Россия”, в сп. “НМ”, “Знамя”, “НС” , “Москва”. Произведенията му са превеждани на английски, български, унгарски, немски, полски, френски, чешки и др. езици. Женен, с дъщери Елена и Олга. Преди смъртта си е причестен и изповядан от свещ. Дмитрий Дудко, който изповядва преди кончината му и Бахтин. Умира от рак на 4.04.1997 г. в Москва. Погребан в родното си село, сред борове, до родителите си и 3-те си сестри. На български е превеждан от Кирил Кадийски (В. Солоухин, „Избрани стихотворения”, изд. „Народна култура”, 1970), Христина Стайкова, М. Берберов, Н. Антонов, Н. Христозов, Радка Александрова, Клери Костова, Блага Димитрова и Йордан Василев, Венцел Райчев, Венедикта Григорова, Гален Ганев и др.


Публикации:


Поезия:

ВСЕ ТЕ ГЛЕДАМ…/ превод: Георги Ангелов/ брой 41 юни 2012

КРАЙ БЪЛГАРСКИТЕ БРЕГОВЕ ПРЕМИНАХМЕ…/ превод: Андрей Германов/ брой 42 юли 2012

ПАМЕТ/ превод: Красимир Георгиев/ брой 50 април 2013

ЛОЗУНГИТЕ НА ЖАННА Д’АРК/ превод: Борис Борисов/ брой 60 март 2014

СИПЕ СНЕГЪТ И НАТРУПВА/ превод: Борис Борисов/ брой 75 юли 2015

ВЪЛЦИ/ превод: Красимир Георгиев/ брой 91 януари 2017

МЪЖЕ/ превод: Тихомир Йорданов/ брой 91 януари 2017

СМАЗВАЙКИ С КРАК…/ превод: Георги Ангелов/ брой 110 октомври 2018

ГРУЗИЯ/ превод: Гален Ганев/ брой 129 юни 2020

СОНЕТЕН ВЕНЕЦ/ превод: Гален Ганев/ брой 129 юни 2020


Публицистика:

АВТОБИОГРАФИЯ/ брой 39 април 2012


За Владимир Солоухин:

ПОСЛЕДНОТО СТЪПАЛО НА ВЛАДИМИР СОЛОУХИН/ превод: Татяна Любенова/ брой 30 юни 2011

*** Нямам вдъхновение да пиша…/ автор: Георги Ангелов/ брой 36 януари 2012

ЧЕСТ/ автор: Дафинка Станева/ брой 40 май 2012

ИЗ ДНЕВНИЦИТЕ/ автор: Владимир Бушин/ брой 106 май 2018