АВТОБИОГРАФИЯ
превод: Литературен свят
Роден съм през юни 1924 г. в малкото, но старо село Алепино на 40 версти от град Владимир. Роден съм като десето (последно) дете в селско, може да се каже, патриархално семейство. Белобрадият ми дядо Алексей Дмитриевич беше наистина като глава на семейството, макар че то всъщност не беше негово, а на Алексей Алексеевич, моя баща, моята майка Степанида Ивановна и на нас - десетте братя и сестри (от тях - четирима братя). Патриархалността на семейството ми се нарушаваше и от това, че по-големите сестри вече учеха в градовете: една - във Владимир в губернската образцова гимназия, а другата (Катюша) завърши в Москва медицински курсове.
На Запад учените считат, че първите седем години от живота изграждат фундамента на личността и определят по-нататъшното й развитие. Трябва да кажа, че първите ми седем години бяха най-щастливите от живота ми. Около мен беше руското, доколхозно село (впоследствие разорено и унищожено), с ябълки и пчелини, с частните коне, със скърцането на талигите, с камбанния звън, с празниците и сенокоса, със светлата рекичка Боршча, с находищата от гъби, с метличината в ръжта.
Катюша падна от кон и повреди гръбнака си. За цяла зима тя прекъсна московското си учение и живот, лежеше неподвижно в горната стая и ми четеше на глас Лермонтов и Пушкин. А аз бях едва на 4-5 години. Явно, че тогава са попаднали в душата ми първите зърна на поезията. Черни облаци, плуващи край ярката луна.
Моят, така да се каже, литературен живот започна с декламирането на чужди стихове. «Смъртта на поета» декламирах (запомних го от слушане) от 4-годишен, а своите стихчета започнах да драскам едва в пети клас под въздействие на детското си влюбване в седмокласницата Надя Сергиевска, дъщеря на черкутинския псалт.
Учейки във Владимирския механотехникум (бившето «Малцевско училище»), публикувах във вестник «Призив» няколко стихотворения. За щастие, не съм ги запазил.
През август 1942 г. получих повиквателна за армията, както и всички мои връстници. Но за разлика от тях, загинали още в първия сблъсък с фронтовия огън (казват, че от младежите, родени през 1924 г. са оцелели около три процента), аз се озовах в Полка за специално предназначение (лотария и рулетка на съдбата), наричан сега Кремълски, както и Президентски полк. 1942-1946 - години на служба. Последното ми звание - сержант, последна длъжност - командир на отделение.
През тези години в униформата на «кремълец» усърдно посещавах московските литературни кръжоци и обединения. Забелязаха ме (моите стихове) Луговской, Кирсанов, Антоколски, Селвински, ръководещи литобединенията, постъпих в Литературния институт, където ме приеха за студент Фьодор Василиевич Гладков и Василий Казин. С мен заедно учеха Расул Гамзатов, Юрий Бондaрев, Юрий Трифoнов, Евгений Винокуров, Владимир Тендряков, Юлия Друнина, Владимир Бушин, Константин Ваншенкин, Семьон Шуртаков, Игор Кобзев, Виктор Гончаров, Григорий Поженян, Едуард Асадов, Инна Гоф, Олга Кожухова, Наум Мандел (Коржавин), Бенедикт Сарнов, Герман Валиков, Отар Чиладзе, както и български, албански, румънски и полски млади писатели.
Цялата останала биография е в книгите ми. В сборниците със стихотворения: «Дъжд в степта», «Жерав», «В ръцете с цветя», «Ручеи на асфалта», «Аргумент», «Побелели коси», «Градска пролет», «Как да се изпие слънцето», «Скъсана трева», «Северни брези».
Прозаични книги (изреждам, както и в първия случай, само главните): «Владимирските пътища», «Капки роса», «Майка-мащеха», «Законът на тревогата», «Писма от Руския музей», «Черните дъски», «Алепинските езера», «Бедствие с гълъби», «Среща във Вязники», «Под един покрив», «Смях зад лявото рамо», книги от «постсъветския» период: «На дневна светлина», «Соленото езеро», «Последното стъпало».
Бях за кратко и функционер: пътуващ кореспондент на «Огоньок», член на редколегията на «Литературная газета», член на Комитета по присъждането на Ленинските награди, заместник-председател на Московската писателска организация, президент на обществения «Комитет за възраждане на храма Христос Спасител».
Много превеждах: бурятския епос «Гесер», киргизкия епос «Манас», «Моят Дагестан» на Расул Гамзатов в два тома, три романа на Григол Абашидзе, роман на Исмаил Шихла, роман на Фридок Халваши, книга със стихове на Лиляна Стефанова, Павел Боцу, романа на Блага Димитрова «Страшният съд» и много, много други.
Лауреат съм на Държавна награда на РСФСР «Горки», полска награда, узбекска награда и на якутската награда «Алексей Кулаковски».
В моето детство се отбелязваше не рожден ден, а Ден на ангела. Моят е на 28 юли - на празника на свети равноапостол Владимир.
Когато се стигна до документи, се получиха разминавания. На едно място беше 14 юни, на друго - 17 юни. Сестра ми Катюша каза: «Не знам за датите, но ти се роди на Духов ден. Ние, момичетата, се разхождахме в Черкутин, а татко с кола докара Елисавета Павловна (акушерката) в Алепино». Духов ден през 1924 г. е бил на 16 юни.
Тогава реших да празнувам рождения си ден на Свети Дух (Духов ден). Бедата е, че той в зависимост от Пасха мени датите си. Така моята седемдесетгодишнина съвпадна с 20 юни, а през 1995 г. рождения ми ден - с 12 юни. Но аз разбирам, не се оплаквам. Сега карам осемдесетте. Женен съм, два пъти баща, три пъти дядо и един път прадядо. Животът продължава.
