МЪЖЕ
превод: Тихомир Йорданов
Да грачат гарваните, нека
коне да тъпчат зрелите жита.
За мъжки се признават от човека
седло, стрела и копие, пета.
Военно зло щом с гняв помете
полята от трънаци, от снега,
мъжете,
все мъжете,
пак мъжете
преграждат походите на врага.
Жените нека нощем да изплакват
пролята кръв, злини безчет.
За мъжка принадлежност се очаква
да бъдат храброст, доблест, чест.
Лице подлецът крие. Не лъжете!
Наганът е с оловени гледци.
Мъжете,
все мъжете,
пак мъжете
на смърт отвеждат подлеци.
Угасне ли на пътя ни звездата
и стане сито страшната съдба,
пак мъжка собственост се смята
най-кратката от думите: борба.
И нека да е черно пак небето,
да няма лъч в безбрежен смут.
Мъжете,
все мъжете,
пак мъжете
вървят в сибирски сняг и студ.
На глупавите слухове се смея.
Мъжете, казват, всеки път
в присъствие на силните немеят,
в присъствието на жени седят.
Но безпричинно пак боли сърцето
и мъжка сила чезне ли - така
мъже ли сте
сега, мъже,
с мъжете
със тежестта на меч в ръка?
Врагът показва гръб, додето
валят стрели от черен дъжд.
Мъже ли сте,
мъже сред нас
мъжете,
забравихте ли званието мъж?
Жената, нека да е в нужда
и майка, и съпруга, и сестра -
да те приспива тя, да те разбужда
с целувката на утринна зора.
Провожда тя и мъж, и син със цвете,
с прегръдка - даже и накрай света.
Мъже сте вие,
все мъже,
с мъжете
дочухте ли зова на песента?
