Владимир Солоухин

превод: Андрей Германов

Край българските брегове преминахме…
От палубата дълго гледах аз
как плува, плува върволица синя
от хълмове крайбрежни покрай нас.

Снижава се, издига се нагоре
с естествена и проста красота.
И още миг: ще видя къщи, хора…
И още миг… но не, далеч е тя!

Да, тя в мъглата чезне и бледнее…
Какви ли чудни градове шумят,
какви села са пръснати зад нея,
където аз не съм бил никой път?

Да. Ей ги непознатите Балкани!
Но там живеят, и това го знам,
Димитър, Блага, Георги и Лиляна -
приятели добри живеят там!

Какви приятели! Уверен съм горещо -
съвсем не ще съм чужд във тоя кът:
там всяко село топло ще ме срещне,
скъп гост и брат ще ме зоват.

Край българските брегове преминахме…
От палубата дълго гледах как
се стапяше една верига синя -
дали бе облаци или пък - бряг?