ГРУЗИЯ
превод: Гален Ганев
ГРУЗИЯ
(сонетен венец)
1
За Грузия е този мой сонет.
Зад ледовете на Кавказ родена,
от уроки и студ е защитена
страната, тъй подобна на букет.
Защо до днес не е обезсмъртена
от някой с нов и по-богат портрет?
Все рози, сватби и вина червени -
а кой ще пише за народа клет?
Едва ли райски е трудът във рая.
По бронзовото тяло пот играе.
Лопата тежка - всеки божи ден.
Но пак сме тук. Стопаните се радват.
А плодовете зрели са награда
и нека бъдат на стиха ми в плен.
2
И нека бъдат на стиха ми в плен
снега лъчист, потулил върховете,
на буйната Арагви гласовете
и на Дарял потока разярен.
Водата, издълбала бреговете
и люляка, от буря наранен.
Романа, с мъдри мисли набразден
и кулите, заслушани в полето.
Земята пази щит и шлем и меч -
остатъци от безпощадна сеч
и помни всичко - робство и разцвет.
Но и онез години не отмина,
когато бродеше светица Нина
край Вардзиа със пещери безчет.
3
И Вардзиа със пещери безчет,
водите алазански и Колхида,
дано не изживеят скръб и гнет,
да не изпитат болка и обида.
Но родството е истински късмет -
любовен химн звучи - не панихида,
там, гдето гробът на Давид зазида
на верността свещения обет.
Там Пушкин звучни строфи е четял,
с крила могъщи Демонът кръжал
и Мцири страдал в замък укрепен.
В потока на Арагви и Кура
оглежда се планинската гора
и Джвари - на върха непобеден.
4
И Джвари - на върха непобеден,
до него Мцхета - столицата свята,
живяха векове, та някой ден
и ние да докоснем красотата.
Сълзи, възторг и нежност с дар вроден
извайвала на майстора ръката.
Под формата напира свободата -
там Запад с Изток е съединен.
А в долините, в проходите сини,
ту древен храм, ту схлупени руини -
на златна древност - златния завет.
Живеели по-благосклонни хора.
Царицата насочвала си взора
към теб, Шота, неповторим поет.
5
При теб, Шота, неповторим поет
дойде сега признателност и слава.
Ти - на гръдта грузинска амулет,
ти - бисер на грузинската държава.
Приличаш пак на лъч, огрял навред,
на древен дъб всред глухата дъбрава.
„Прекрасното да бъде величаво” -
ти разгада най-сложния секрет.
Поезията ти - всред зной вода
и огън в снеговете, над леда,
чертог посред пазара оживен.
При блясъка и, през тъма и прах,
при повика и, през лъжа и страх,
аз идвам като пътник заблуден.
6
Аз идвам като пътник заблуден
при вас, Григол, Ираклий и Отари
Карло, Фридон, Иосиф и Нодари.
Бутилка с гръм отваря се пред мен.
Пирът ни весел вече е в разгара
и масата прилича на гоблен.
Върти се в кръг пак рог преполовен
и лее се червеното маджари.
Олеква сякаш твоята глава.
Намираш лесно нужните слова
и проехтява тост разгорещен.
За майките! За новите ни срещи!
Сърца открити тук ще ме посрещат,
след скитането по света студен.
7
След скитането по света студен,
грузинка Демонът зловещ харесал,
но своето коварство не понесъл -
гранита от сълза е прогорен.
Да, този край е празничен и весел.
Двучасов скок, нататък устремен,
от Внуково, със сняг позамърсен,
ти влизаш в рая, златен като есен.
Грузинците пирували тогава,
когато бог земите си раздавал,
ала изтеглили щастлив билет.
Какво без дружба всъщност е земята?
През слънчевото, непрестанно лято,
като приятел тука съм приет.
8
Като приятел тука съм приет,
но аз и сам държа на тази дружба.
Ще бъда неин редник занапред,
дори слуга - не искам друга служба.
Меч, ятаган, кинжал и пистолет,
пожар и мор, димящи локви, ужас,
прекъсвали спокойствие и ред.
Пак Грузия е в обръча на чужди.
И мъдри книги в огъня горят.
Чернеят в храма фрески, сякаш в ад,
но всичко туй е минало почти.
Зад „блясъка на дружеския щик”
не я преследват конски тропот, вик.
Сънуват долините сън щастлив.
9
Сънуват долините сън щастлив.
Реки блещукат ниско в равнините.
Тук гърците от кораб причудлив,
за златно руно дълго време скитат.
И век след век вървят по път трънлив
царе, борци, орачи, инвалиди…
Кипи навред живот нетърпелив -
разлиства пъпките, крепи звездите.
Сказания, легенди и дела
изчезват като кораби в мъгла -
едва долавяш пътя им пенлив.
Но те в реалност пак ще се превърнат,
грузинците когато се прегърнат
в Алаверди, на празника игрив.
10
В Алаверди, на празника игрив
горят огньове и танцуват сенки.
На вековете облика правдив
възкръсва пак на приказната сцена.
За всичко близко, родно, като взрив
отново гръмват гласове сплотени.
Ту мълния, ту кротост уязвена,
аз виждам в танца огнен, горделив.
Тук съчетават се неща различни -
автомобил с поклон благоприличен,
транзистор със догаряща главня.
С ръце разкъсва овнешкото всеки.
Аз също късам. Искам тост да екне.
Във моя рог се плискат пак вина.
11
Във моя рог се плискат пак вина.
Да пийнем за Родината по чаша.
За славата, скръбта, за пътя прашен -
баща и майка в трудни времена.
И нека с меч веднага се препашат,
мъжете ни, достойни за война
или като ненужни семена,
ще ни издухат ветровете страшни.
Красивият и празничен народ,
под звездния, сияен небосвод,
запява в сумрака на стар чинар.
Обагря леко младата зора,
на върховете снежните била -
земята на Давид и на Тамар.
12
Земята на Давид и на Тамар…
И влаковете със железни стави,
огромните заводи на Рустави,
леярните с нагорещена жар.
И трудовия делник с нови нрави,
тръбата, бента, шумния хангар,
турбините и крановете здрави,
въртящия се на върха радар.
На хълма, гдето пушкинска мъгла
пълзяла върху стръмната скала,
взривът руши чукар подир чукар.
И Грузия по своята пътека
върви, облечена във нова дреха.
Излъчва прелест, крие древен чар.
13
Излъчва прелест, крие древен чар
грузинката всред танца безметежен.
Дайрето я разпалва с ритъм стар.
Тя с тънък стан е, с рокля белоснежна.
Но никой погледа не е видял
зад миглите, притворени прилежно.
Какво се крие - пламък или нежност?
Какво напира - лед или пожар?
Танцьорът, сякаш дявол, с лекота
ситни, подскача, но царува тя -
на скромността се дава преднина.
Върти се плавно, женствено, със страст.
Над нея неспокойно в този час
поезията лее светлина.
14
Поезията лее светлина
през облаците, бързащи нататък,
през млечната завеса на мъглата
в безоблачната нощна тъмнина.
Грузинският език, така приятен,
със звън на меч и шепот на жена,
се вплита в строфи, волни като вятър
и в химните на своята страна.
Безсмъртни са грузинските поети
и песните им, празнично изпети
и недописания, нов куплет.
Отново тук, всред руските простори,
припомням си с любов добрите хора.
За Грузия е този мой сонет.
15
За Грузия е този мой сонет
и нека бъдат на стиха ми в плен
и Вардзиа със пещери безчет
и Джвари - на върха непобеден.
При теб, Шота, неповторим поет,
аз идвам като пътник заблуден.
След скитането по света студен,
като приятел тука съм приет.
Сънуват долините сън щастлив.
В Алаверди, на празника игрив,
във моя рог се плискат пак вина.
Земята на Давид и на Тамар
излъчва прелест, крие древен чар.
Поезията лее светлина.
———-
* Сонетен венец - цикъл от петнадесет сонета, при които последният стих от първия сонет се повтаря като първи (начален) стих от втория и т.н. Последният сонет се нарича магистрал и се състои от 14-те повторени в предходните сонети стиха.
——————————
ГРУЗИЯ
(Венок сонетов)
1
О Грузии слагаю свой сонет.
За ледяными глыбами Кавказа,
Укрыта им от холода и сглаза
Страна, что вся похожа на букет.
Но почему никто еще ни разу
Не написал другой ее портрет?
Воспеты розы, вина, свадьбы, сазы -
Полдневный труд под солнцем не воспет,
В раю, увы, не райская работа.
На бронзе капли бронзового пота,
И у лопаты бронзов черенок.
Но мы в саду. Хозяева нам рады.
И цвет и плод возделанного сада
Пускай украсят бедность этих строк.
2
Пускай украсят бедность этих строк
Вершины снежной лунное свеченье,
Арагвы синей шумное теченье,
Во тьме Дарьяла бешеный поток,
Воды сквозь камень тихое точенье,
На черной пашне розы лепесток
И - в книге перевернутый листок -
Старинных башен дремлющее бденье.
Остатки битв: и меч, и шлем, и щит
До наших дней земля в себе хранит
И помнит все от плена до побед.
Она и тех времен не позабыла,
Когда святая Нина исходила
Ее простор от Вардзии до Млет.
3
Ее простор от Вардзии до Млет.
От алазанских струй и до Колхиды,
Да не узнает горестей и бед,
Не понесет урона и обиды.
Родства дороже не было и нет,
Любовный гимн звучит - не панихида,
Где на горе прославленной Давида
Хранит могила верности обет.
Здесь Пушкин строфы звучные читал,
Шумя крылами, Демон пролетал
И в крепком замке Мцыри изнемог,
Там, где в струи Арагвы и Куры
Глядятся склоны каменной горы
и древний Джвари - каменный цветок.
4
И древний Джвари - каменный цветок,
И рядом Мцхета - древняя столица,
Дошли до нас, чтоб каждый видеть мог
Всю красоту в одной ее крупице.
Суровость, нежность, слезы и восторг
Нашли себе и форму и границы,
Когда, как в сказке, мастера десница
Соединила Запад и Восток.
В ущельях темных, в зелени долины
То целый храм, то жалкие руины
Тех золотых, величественных лет.
Когда судьба так много обещала,
Когда царица взоры обращала
К тебе, Шота, блистательный поэт.
5
К тебе, Шота, блистательный поэт,
Пришла сегодня слава, слава, слава.
Ты на груди грузинской - амулет,
Ты светлый камень - Грузия оправа.
Так от звезды доходит давний свет,
Так древний дуб стоит среди дубравы.
«Прекрасное должно быть величаво» -
Ты разгадал поэзии секрет.
Она - в пустыне чистая вода,
Она - огонь среди снегов и льда,
Среди базара - царственный чертог.
На свет ее сквозь дождь и темноту,
На зов ее сквозь ложь и немоту
Я прихожу, как путник на порог.
6
Я прихожу, как путник на порог,
К тебе, Григол, Ираклий и Отари,
Карло, Фридон, Иосиф и Нодари,
И вылетает пробка в потолок.
Наш тамада, как водится, в ударе,
Ковер стола просторен и широк,
По кругу ходит полновесный рог,
На скатерть льется красное маджари.
Легко-легко хмелеет голова,
Легко приходят нужные слова,
И тост звенит, как вскинутый клинок.
За матерей. За мужество. За встречу!
Сердца друзей открытыми я встречу
Здесь после всех скитаний и дорог.
7
Здесь после всех скитаний и дорог
Был даже Демон снова очарован
И, красотой грузинки околдован,
Гранит слезой раскаянья прожег.
Да, этот край для радости дарован.
Двухчасовой, стремительный прыжок
Из Внукова, где серенький снежок,
И вот он, рай, из золота откован.
Когда народам земли раздавали,
Грузины, как обычно, пировали,
Зато счастливый вынули билет.
Но что земля без дружбы и привета?
Среди сплошного солнечного лета
Я дружбой больше солнца обогрет.
8
Я дружбой больше солнца обогрет.
Но я и сам носитель этой дружбы,
Ее сторонник и ее полпред,
Ее слуга - прекрасней нету службы.
Меч, ятаган, кинжал и пистолет,
Пожар и мор, дымящиеся лужи
Вдруг прерывали мирный ход бесед,
Кольцо сжимало Грузию все туже.
Из мудрых книг слагаются костры,
Чернеют в храмах фрески от жары.
Но все осталось в прошлом и былом.
Давно «за гранью дружеских штыков»
Земля не слышит цокота подков,
Долины спят голубоватым сном.
9
Долины спят голубоватым сном,
На дне долин поблескивают реки.
За золотым таинственным руном
К земле грузин причаливали греки.
За веком век проходят чередой
Цари, герои, пахари, калеки…
Жизнь прорастает почкой и звездой
И каплей света в каждом человеке.
Легенды и сказания земли
Уходят в дымку, словно корабли,
В тумане тонут зыбком и седом.
Но все легенды явью обернутся,
Когда грузины вместе соберутсяе
В Алаверды на празднике ночном.
10
В Алаверды на празднике ночном
Горят костры, неистовствуют тени,
Все времена сливаются в одном,
Спектакль времен играется на сцене.
О легендарном, близком и родном
Гремит мужское слаженное пенье,
То молнию, то трудное терпенье
Я вижу в танце огненном потом.
Соседство древних ритмов и нейлона,
Автомашин и чинного поклона,
Транзисторов и пышущих углей.
Руками рвет баранье мясо каждый.
Я тоже рву. Я тоже тоста жажду.
Налейте рог серебряный полней!
11
Налейте рог серебряный полней,
За Родину еще не пита чаша,
За крестный путь, за скорбь и славу нашу,
Отца отцов и матерь матерей!
Мечом единства чресла препояшет
Пусть каждый из достойных сыновей,
Иль нас, как пыль, развеет суховей,
Могилы наши время перепашет.
Красивый, как бы бронзовый народ
В Алаверды на празднике поет
При виде звезд, под сенями чинар.
Зарей окрасив снежные бока,
Гомборы в небе спят, как облака, -
Земля Давида, Нины и Тамар.
12
Земля Давида, Нины и Тамар…
Платформ тяжелых длинные составы,
Заводы Кутаиси и Рустави,
Печей плавильных преисподний жар.
Рабочей жизни новые уставы,
Труба, шоссе, плотина и ангар,
Турбины, краны, станции и станы
И на горе вертящийся радар.
На холмах тех, где некогда спала
Та голубая пушкинская мгла,
Я слышу взрыва ищущий удар.
Но Грузия теперь, дымя и строя,
Теперь - в одеждах нового покроя -
Полна, как встарь, и прелести и чар.
13
Полна, как встарь, и прелести и чар
Грузинка в танце. Как бы безмятежно
Плывет, скользит - лишь бубен застучал,
И тонок стан, и платье белоснежно.
Никто ни разу взгляда не встречал
Из-под ресниц, опущенных прилежно:
Как там за ними - пламенно иль нежно?
Что там за ними - лед или пожар?
Танцор вокруг, как черный сатана,
Кружит, кипит. Но царствует она.
Он вихрь, он взрыв. Но сдержанность сильней.
Плавна, гибка, подвижна и пряма,
Грузинка в танце - женственность сама,
Горит звезда поэзии над ней.
14
Горит звезда поэзии над ней
Сквозь облака плывущие и тучи,
Через туман белесый и летучий
И в чистоте безоблачных ночей.
Язык грузинский, твердый и певучий,
Впитавший звон бокалов и мечей,
Ложится в строфы, полные созвучий,
В поэмы, в гимны Родине своей.
Да здравствуют грузинские поэты
И песни их, что празднично пропеты,
И каждый стих, который не допет.
А я - среди российского раздолья
И вспоминая братские застолья,
О Грузии слагаю свой сонет.
15
О Грузии слагаю свой сонет.
Пускай украсят бедность этих строк
Ее простор от Вардзии до Млет
И древний Джвари - каменный цветок
К тебе, Шота, блистательный поэт,
Я прихожу, как путник на порог,
Здесь после всех скитаний и тревог
Я дружбой больше солнца обогрет.
Долины спят голубоватым сном.
В Алаверды на празднике ночном
Налейте рог серебряный полней!
Земля Давида, Нины и Тамар
Полна, как встарь, и прелести и чар,
Горит звезда поэзии над ней.
1972
