ИЗ ДНЕВНИЦИТЕ
За Солоухин
превод: Литературен свят
Измяната на Солоухин беше една от най-тежките загуби в моя живот. Още повече, че някои от неговите антисъветски книги бяха издадени с американски пари. Там зорко следяха всичко, което се случва в Русия, както следят, разбира се, и сега. Тогава излязох срещу превращенеца в “Съветска Русия” със статията “Переделкинец”.
А още преди това, но вече по времето, когато той се канеше да бяга зад линията на фронта, имахме разговор, в който Солоухин се възмущаваше:
- Що за име на велика страна - РСФСР?!
Отговорих му, че много страни имат не едно име, някои имат дори и прозвища: Америка - САЩ - Новият свят… Китай - КНР - Поднебесната империя… Япония - Ямато - Страната на изгряващото слънце… Великобритания - Британия - Обединеното кралство - Англия- Албион….
Попитах го:
- Помниш ли Батюшков? “Напускам бреговете на мъгливия Албион…”
Помнеше. Но цялата му антисъветскост беше на такова ниво: защо РСФСР?
Писа, например, че болшевиките всички членове на Временното правителство ги натоварили на шлеп и ги издавили в Нева. А в действителност са ги пуснали във всички четири посоки, и част е заминала зад границата, част е останала в Русия. Почти всички доживели до дълбока старост, освен С. Н. Третяков, внука на основателя на знаменитата картинна галерия. Той стана във Франция агент на нашето разузнаване. През 1943 г. немците го разобличиха и разстреляха. Министърът на пътните съобщения А. В. Ливеровски работеше по специалността си, по време на блокадата на Ленинград участва в създаването на Пътя на живота.
Друг път Солоухин твърдеше, че през 1918 г. Ленин “подхвърлил крилатата фраза: дори 90% от руския народ загине, 10% ще доживеят до световната революция”. Известно е, че по време на революции хвърлят немалко крилати фрази, но в този случай фразата е произнесена не от Ленин, а Зиновиев, и съотношението на цифрите при него все пак е обратно: не 90 и 10, а 10 и 90.
Четяхме още при Солоухин, че в първото съветско правителство съотношението на евреите към неевреите е било 20:2. В действителност там е бил тогава един евреин - Троцки… Сега в някои сфери съотношението е направо ужасно. Но А. Медведев наскоро злобно заяви: “Ние нямаме национални проблеми”. А нима генерал-професорът Волкогонов или свободният художник Радзински работеха по-точно и бяха по-достоверни от Солоухин? О!..
Ние живеехме близо и за последен път се срещнахме случайно, малко преди смърта му, на ъгъла на улиците „Червеноармейска” и „Черняховски”, до пощата. Не се разбираше с жена си. Веднъж, още в доброто време, в Деня на Победата дойде в ЦДЛ с красива стройна жена…
А сега се връщаше от пазара, от чантата му се подаваше голяма риба. Изглеждаше тъжен. Мирно разменихме по някоя дума… На дома, в който Володя живя, има мемориална плоча. Често минавам край нея и всеки път си мисля: какъв талант загина в този тайфун!..
——————————
в. „Завтра”, 26 април 2018
