Генчо Христозов

Генчо Христозов е роден на 18.09. 1940 г. в родопското селце Сусам, Хасковски окръг. Известен е като автор на лирични творби и като преводач на унгарска художествена литература. Вече четири десетилетия превежда класическа и съвременна унгарска поезия и белетристика. В обсега на преводаческата му дейност са: Даниел Бержени, Михай Вьорьошмарти, Михай Бабич, Дежьо Костолани, Арпад Тот, Дюла Юхас, Ищван Шинка, Дюла Такач, Дьозьо Чорба, Ищван Кормош, Ласло Наги, Анна Беде, Шандор Чоори, Йожеф Ратко, Ференц Буда, Арпад Папп, Ищван Аг, Ищван Бела, Бенедек Киш, Гашпар Надь, Имре Керейк и други, както и белетристите: Мориц Жигмонд, Шандор Татаи, Иван Манди, Ференц Шанта, Габор Мочар, Йожеф Дарваш, Золтан Фабиан, Йожеф Балаж… Сред по-популярните му преводни книги са: „Чутак и сивият кон” ( 1977 ) от Иван Манди; „Господ в каруцата” (1981), „Петият печат” (1985), от Ференц Шанта. Осъществява двуезична библиотечна поредица, в която досега включва: „Мълнии на самотата” (1996), избрани стихотворения от Даниел Бержени; „Олтар до звездите” (1998), избрани стихотворения от Арпад Папп; „Зимен цъфтеж” (1999), избрани новели от Ференц Шанта; „Плач във времето” (2001), избрани стихотворения от Ищван Шинка; „Надежда и памет” (2006), избрани творби от Михай Вьорьошмарти; Безкраен сезон (2008), избрани творби от Йожеф Ратко. Под печат е сборникът „Майско завещание” (2011), избрани творби от Шандор Чоoри… Христозов участва като преводач и в редица колективни издания с творби от горепоменатите и други автори. През 1993 година бе отпечатана на унгарски език книгата му с избрана лирика „Високо мълчание”. Предстоят издания с избрана лирика на български език - „Сълза във вселената” и мемоари „Памет”. Преводаческата и културно-просветната му дейност са отличавани престижно: със златен медал „За Веспремска област” (1978); с премията „Артисиус” (1985); с юбилейна значка и Диплом на Съюза на преводачите в България (1990); с премията „Пролингуа Унгария” (1991, 2001, 2005); с премията „Милан Фюшт” (1994); с наградата „Бержени” (1996); със Златен медал - лично признание на президента на Унгария (1999); с наградата „Габор Бетхлен” (2002) и пр.


Публикации:


Поезия:

БАЩИНО ПОЛЕ/ брой 29 май 2011

ШАГ/ брой 30 юни 2011

В КОРЕНИТЕ НА ДЕНЯ/ брой 31 юли 2011


Преводи:

Шандор Чоори - ДОБЛИЖАВАНЕ ДО ДУМИТЕ/ брой 29 май 2011

Шандор Чоори - КАМБАНИ В МЕН КЪНТЯТ/ брой 29 май 2011

Андраш Гьорьомбеи - КОЙ Е ШАНДОР ЧООРИ?/ брой 29 май 2011

Арпад Папп - ЗАВРЪЩАНЕ/ брой 32 септември 2011 

Арпад Папп - ПРЕСЕЧНИ ТОЧКИ/ брой 33 октомври 2011

Арпад Папп - АКО ВЕЧЕ/ брой 35 декември 2011 

Милан Фюшт - БЕРЖЕНИ: ЧОВЕКЪТ И ПОЕТЪТ/ брой 36 януари 2012 

Ласло Неймет - ЗА ПОЕТИЧНАТА ФИЛОСОФИЯ НА БЕРЖЕНИ/ брой 36 януари 2012

Шандор Чоори - ВСЕОБЩ ЕЗИК НА ВСИЧКИ/ брой 36 януари 2012

Ищван Шинка - ВЗЕМИ МЕ, ВРЕМЕ, В СВОИТЕ РЪЦЕ/ брой 36 януари 2012


Критика за Генчо Христозов:

БЕЗКРАЙНИЯТ СЕЗОН НА ПРИЯТЕЛСТВОТО/ автор: Йордан Нанчев/ брой 8 април 2009

ЦЕНАТА НА ДУХОВНОТО УСТОЯВАНЕ ИЛИ ОПИТ ЗА ПОРТРЕТ НА ПОЕТА И ПРЕВОДАЧА ГЕНЧО ХРИСТОЗОВ/ автор: Йордан Нанчев/ брой 27 март 2011