Арпад Папп

превод от унгарски: Генчо Христозов

АКО ВЕЧЕ

Ако вече, както би желал не можеш да живееш,
       на диваци обяснение да даваш ти не се самоунижавай!
Ако даже всички заклеймяват те дори като предател:
       нито със защитна, нито с нападателна беседа не излизай!
Отмести се само настрани, смълчано -
       нека пак срасте ги устните ти нова рана!
Остави без никакво макар удовлетворение
       ролята си, за която си призван!
Въздъхни, махни с ръка - врата е туй, през нея
       ще излезеш на простор и свобода:
       сред свежо дишащи дървета, сред ярко грейнали звезди!
Не сдробявай погледа си на парчета в каменните им лица!
Имай само миг един макар, неотминаващ - който ще те сгрява.
Имай само жарец от цигарата едничка в самотата.
Както приживе си гордо ничий,
       ничий, гордо остани си и като мъртвец!

1972

ТЕМЕШВАР, 1989, ЗЛАТНА НЕДЕЛЯ

         „…пред какъв Адвент и пред Коледа каква ли сме в очакване!-”
         ( Гашпар Надь: „Ще погледнем после в Миналото време”…1982.)

Сякаш тая Есен и не е била, ей ги вече Коледните пости!
Можеш да си тракаш, можеш още да се мъчиш тъй безпомощна
            за срамотиите си, моя пишеща машинко,
            буболечко, тръшната по гръб,
лентата ти траурна без туй е станала безкрайна:
пак застлана-наредена масата Господня е богато!
Вече може да се изповядате, нали подобаващо готови сте и днес?
Отчупете си от хлебеца на изнурени тялом хорица,
комкайте се с винцето свето на толкоз кръв от тях пролята!
Хайде, моля ви: Европа, грохнала старице! Рано състарила се Америка!
И на тебе, Свят, за екналия звън камбанен на нашите стенания
                                                   напълно глух и сляп, щастлива Коледа!

20 декември, 1989