Ищван Шинка

превод: Генчо Христозов

О, как прекрасно е да се смириш
и примирен да се разхубавиш!
Тъй както в пустата далече
поляга виолетовата вечер
с оная есенна небесна синева,
с къщурките, потрепващи едва.
В полето родно да се примириш,
в смъртта да се разхубавиш…
Вземи ме, време, в своите ръце!
Докато сянката на мойта мощ расте,
люлей ме, както роден син се утешава,
когато е дошъл часът да се прощава!