ЗАВРЪЩАНЕ
превод от унгарски: Генчо Христозов
ЗАВРЪЩАНЕ
Бурята, снега - забравих ги навън,
На гърба ми вледенилата се дреха - също:
Мама като ме прегърна
Топло в родната ми къща.
Тежката си,грапава ръка
Тате благословно ми подаде.
И по рамото потупа ме така:
„Толкова те чакахме!
Ела, не си ли гладен?”
1954
***
Горе, на Абатството от кулата: „Да бъде!”-
Господ известява на камбаната с езика.
Светлина извечна по света навсякъде
избликва.
А пък пушекът от влака над брега към Сарсо
Като дълъг траурен креп нависоко се издига.
Двойна тайнственост!
Тя цялото крайбрежие на Балатон потресва!
А камбаната си клепе непрестанно
Туй: „Да бъде!” - Божи, светъл зов!
Всички ние, поприведени, безмощни носим
кръста ти,
ЛЮБОВ!
Тихань, лятото на 1958,
хълма Калвария
ЮЛИ
Тъничкият лунен сърп
Във ръцете им сребрее.
Босоноги по стърнища
Ходят, по полета.
Ходилата им кървеят
на жътварките:
зори-моми напети.
1963
ГРОБА ТИ ЩЕ ПАЗЯТ ЗВЕЗДНИ КЛАСОВЕ
Моето сърце бронирано е с вяра.
Тъй ще мога аз навеки да те виждам,
Докато отново земна твърд да стана.
Ти ще ме посяваш. С везания шал ще си окичена.
В шепа ще броиш съкровищата си и ще ги мяташ
Бавничко, до залез-слънце чак!
Сянката ти в черноземен път ще се проточи.
Ще се изкачиш на хълма и така ще си в Безкрая.
С древен жест - замах родилен,
Ще посееш със звезди
Всеобщото поле небесно…
1964
КЪМ НИКИФОРОС ВРЕТТАКИС
Там, на планината Тайгетос, брате Никифоросе,
тежко е да си на стража, (още повече във днешно време!)
да будуваш тъй до хищни пропасти човекояди,
над човешките мечти и над морето…
Силен бил си с планина да се сдобиеш -
в словоседалище високо, в стражен храм да се издигнеш,
във юмрук ръка върху сърцето си да сложиш
и да проповядаш: миролюбие, човеколюбие и свобода…
А наоколо са, вкоренилите се в голите скали, маслини-сиротини,
белнали се, овчите и козите стада прииждащи,
по планинските пресъхнали потоци.
На високия си връх будувай, стой на стражата си там,
пращай ни на нас горчилките, гнева си,
а понякога и на радостта си -
на живота лумналия пламък!
1967
