Милан Фюшт

превод от унгарски: Генчо Христозов

БЕРЖЕНИ: ЧОВЕКЪТ

…Сега мислим за него като за кристално чист и истински човек. Защото: макар и противоречиви да са житейските му изяви, достойната за уважение перманентна (постоянна) същност на душата му сияе и днес непомрачимо ярко пред нас и над непоследователностите в живота му и ние се удивляваме на това природно явление, чиято същност така и не сме способни да изразим точно, сигурно затуй, защото едва ли е възможно да бъде изразена. И от това горещо, сродяващо духовно лъчезарие нас ни озарява: необхватната добронамереност на избухливото му сърце, страстната тъга и жаждата на уединението му, споменът на вълшебно красивите му часове, затвореното благородство на душата му.
Изгарящата го мъка за съдбата на нацията, укоряващата и пламенната любов към родината няма равна на себе си даже и в литературата ни.

ПОЕТЪТ

И Бержени е романтичен чаровник - не е класическа, студена душа - но в него има и реална сила, каквато в малцина поети. Убежденията му се нажежават с равномерните тласъци на мъжката му страст; с други думи, страстта на всяко негово чувство расте хармонично. Стихотворенията му не са подходящи за споменни албуми, а за мраморни колони и платна. В патоса му тътне трудното затрогване на гъстата му кръв и дълготрайният му бунт. Може да породи страх и ужас. И ако би желал да го сравниш с нещо: представяй си горди и недостъпни канари, където трепетът на всяка частица в тъмнеещия покой пре раства във вихър…

***
„Бержени!
         …Нощта на вековете
лежи връз теб. Ала зареещо
сред нас е твоето лице…”