В КОРЕНИТЕ НА ДЕНЯ
В КОРЕНИТЕ НА ДЕНЯ
Към брат ми Йордан
Там,
де сънища,
като звезди и сняг са се стопили вече -
буден съм до извора на утринта.
В каната на паметта ми
заревото на зората -
виното на лятото оттам тече.
Здраве от рода ми розовее,
пламенее.
Там,
де сънища,
като звезди и сняг са се стопили вече,
бащин, братски огън -
обич:
в корените на деня ме грее…
2002
ЖЕРАВИ, ЖЕРАВИ!- ЖАР-ПТИЦИ МОИ!
“Във всеки човек живее дърво”…
”Във всяко дърво душа обитава”…
(”Човек,дърво”)
Йожеф Ратко
В памет на поета
Във вас,
във вас съм,
в Тисадобската гора:
във вас, разстволени дантели
на дъбовете древни!
Със слънчева игла,
от пръстите на Времето
изплетени,
разстелени сте вий
под небосвода.
Вий клони на живота земен сте.
Простори на души,
вълшебно сплетени.
Вий, жерави.
Жерави!
Жар-птици мои.
Птици на Вселената.
2000
Тисадоб
ПТИЦИ НА ВСЕЛЕНАТА
1.
Като никой и ничий
стоя преди мръкване
под гнездото на летните щъркели.
Сам и забравен преселник съм,
съвсем безпътен,
безкъщен
и безпостелен.
Гледат ме птиците приказни -
ах, те!- всеземни,
всезвездни жители!
Сякаш душата си дават ми те,
Сякаш ми дават крилата си!
- Ето ни, цяло семейство сме прелетно:
южно и северно,
южно и северно -
щастливо и прелестно!..
2.
Трак, трак, трак, трак!
Трак, трак, трак, трак!
Слушам гласа ви, вестители мили.
Вдигам, подавам ръка -
дано хвана така
и гласа ви от детския праг -
чак от детския праг!
Там, дето два-три конеца червено-бели
навили-препрели,
навили-препрели:
първия пролетен знак
отнейде ни носехте - мартенички-гривнички!
Мартеничета червено-бели
ни оставяхте под камък дворен:
за сполука и за здраве призори да ги намерим,
за сполука и за здраве през годината…
Господи, сега не съм дете!
Ала тук, на селищния кръстопът,
в утринна Панония, до Тиса,
тъй подавам трепетно ръцете си:
мартеничките - кончета пъстроцвети,
като гривничета да ми върже баба ми Кръстина -
чак от Тракия небесна,
вие, щъркели-лелеци, дето,
пак сте ми донесли,
пак сте ми донесли!..
3.
Тук, до старото поречие на Тиса,
тук, до гривната,
до рамото на старото корито,
щъркели-лелеци - птици детски,
гледам, как и днес гнездото си градите:
клюновете и крилата ви - приказни ръце са!
С обожание ви гледам
и на старини:
под майчино крило,
под бащино чело
политам -
с челяд родоблага…
И съграждам си гнездо -
родното гнездо събирам: старо-младо…
Тук, де орисията на Сизиф найдох, клета!
Тук, де найдох легендарна, орисията на Одисей!
Като роб, презрян, несрето гладен,
да се боря и да побеждавам
в преизподните на Ада:
всеки пъклен,
всеки божи ден!..
Ох, не зная как, за странник като мене -
гурбетчия,
мъртвото корито речно съживи се
и с поречието си зелено,
то в светилище целебно прероди се!
И Прозрение река -
пророчица, светица озарена,
съживително в живота ми потече:
с гълъбно око на стражата си”Тубуш”да ме брани,
с ореолите на Замък знатен в небесата -
от тресавища и робски делнични арени,
да ме вади и възнася нанагоре,
да ме препитава там и храни,
да ме посвещава душесанно
в двора -
в храма слънчев на луната…
Там, де родната ми китна Тракия:- Европа е!
Де векува в нея цялата ми Татковина,
а гнездото на Живота пази свято Пенелопа -
и жена, и майка славна,
и жена, и майка славна:
от света на Лунната родина!
*
Вие, птици кротки,
дето нямате Родина своя,
дето сте родени за простор
и полет,
дето символ благороден на живот сте даден,
по предание на наши баби,
лели,
дето в дар - и рожби носите на хора:
вий ме помилете! -
Помилете ме!
Вие, дето в жарък пек и вихрен мраз,
от зори до залезен и лунен зрак,
сгушени сте всеотдайно и сродено
и честити сте в гнездото си така,
като в жива, топла пазва:
на Великата Вселена!
3 юли - 3 август,
2006, Тисадоб
