Андраш Гьорьомбеи

превод от унгарски: Генчо Христозов

Ади е казвал на Лайош Фюлеп, че се чувства така, сякаш той е последният унгарец, който още може да стори нещо за този народ.
Чувството за отговорност е като преследваща те мания - продължил е Ади. И за минута не можеш да се отървеш от нея.
Чувството за отговорност пред нацията на Шандор Чоори се родее с това на Ади. Той затуй и живее толкова многостранен живот - постоянно в ураганен огън.
Колко лесно би могъл да се откаже и да продължи да обогатява някои от жанровете си, още да разстволва моцартово осенената, артистичната корона на таланта си! Тъкмо затова, защото не само Ендре Ади, Ласло Неймет и Дюла Ийеш са избраните му предтечи, а и Чоконаи, Костолани, Льоринц Сабо също.
Не го е сторил, защото не е могъл да го стори. Самоволен живот е неговият живот. Своенравен и самоопустошителен!
И поет! И социолог! И публицист! И есеист! И белетрист! И сценарист! И политик! И редактор! Доброволец, задъхал се, потънал до гуша в общите дела.
Всичко туй е единно!
И много повече от всичкото, взето заедно, е той самият.
Призванията му едно друго се допълват, сливат се. Инстинктивните им подбуди е наследил от Ади, Ласло Неймет, Дюла Ийеш, Аттила Йожеф, Ласло Наги и съзнателно е приел чувството за отговорност пред съдбата на нацията, пред бъдещето й, за качеството на по-благородното човешко битие. Не той търси и подбира жанровете си - приетите като предопределеност задължения избират творческите форми и действените изражения.
Безброй са корените на чувството му, на съзнанието му за обществена отговорност: - в разгара на световната война селото е сринато до земята с безброй загинали и седемнайсет пъти сменя своя стопанин; двеста хилядите унгарски жертви на Втората световна война край Дон; обречените на опустошение стотици шедьоври на многовековната унгарска народна култура и изкуство; останалото отвъд границите, обречено на абсурдно противоестествено погиване, изоставено, заклеймено в собственото си смооцеляване, самосъхранение, многомилионно унгарско население; разхищаването на унгарското национално съзнание и самопознанане в служба на интересите на една чужда диктатура; покъртителните накърнения на историческото минало на унгаризма и познаването на съвременното му положение в една „високоизмътено пропаднала”, „лишена от свобода”, „лишена от съществувание” държава; изхвърлянето на славещите и крепящите националната ни култура ценности встрани от руслото на живота в епохата на дошлото и заело мястото им леконравие; лъжовните пломби в националния ни мироглед; разноликата промяна на системата…
Едно по едно - все такива явления, с които Шандор Чоори по вътрешната си нагласа и необходимост е трябвало и трябва да се сблъсква и пържи в тях. Той винаги, по всяко време, е приемал и приема това сблъскване и пържене-печене - ведно с всичките му последствия.
Умението му, откритостта, искреността, смелата му позиция, непобедимостта му го издигна в символ на волята и копнежа за промяна в десетилетията на диктатурата.
Животът му е живот изпълнен с идеи и мисли, но такива, в които битува високоградусова повеля за ярка жизненост. В личността му почти толкова важна роля имат жизнерадостта, любовта, прелестите на природата, както и интелектуалните и политическите му полемики…