САЗЪТ
САЗЪТ
Ти звънти, ти кънти,
Мой яворов саз! -
Зефир лек, нек далек
Носи твоя глас.
По поля, по нивя, -
В родний край любим; -
Ти предай, как страдай
Клетник тук един.
О, кажи, как тъжи.
Как въздиша той;
Как везден - изтуплен -
Няма мир, покой.
Как във скръб живот скъп
Трови и пилей;
Как сърдце за лице
Ангелско милей.
Как душа за душа
Искрена трепти;
За любов - живот нов -
Как ми тя шепти!
О, звънти, о кънти,
Мой яворов саз! -
Зефир лек нек далек
Носи твоя глас…
***
Аз тебе възжелах;
Ти идеш тъжна, мълчелива,
Кат съща майка милостива,
Над мене ти със страх
Се спираш, гледаш като жива -
О мисъл моя!
Аз тебе възжелах.
Аз тебе възжелах;
Ти идеш, гледаш труп, мъртвило,
Ти виждаш гроб и в гроб чернило,
От моите сили прах;
Ти тръпнеш, гледаш го унило
О мисъл моя!
Аз тебе възжелах.
Аз тебе възжелах ;
Ти идеш, - ужас те обзема -
Ти гледаш гроб и в гроба няма
Прашец от моя прах, -
И сал за тебе свършек няма…
О мисъл моя !
Аз тебе възжелах.
***
Заседна слънце. Сам самичък,
Над скални, стръмни висини, -
Стоя и гледам, гледам, гледам
Далечни полски равнини.
Не се изглежда кър широки,
Мъглее поглед в далнини, -
Стоя и мисля, мисля, мисля
Какви ме чакат бъднини.
Не се намира край на мисъл,
Тя ощ, отива в дълбини, -
Стоя и плача, плача, плача
За моите горки младини.
***
Звезда след звездица пада,
Душо млада,
Звезда след звездица;
Горе над горица
Звезда след звездица пада.
Душа за душица страда,
Душо млада,
Душа за душица.
За теб хубавица
Таз душица страда.
***
На небето синевите,
На морето дълбините -
В твоя поглед аз видях.
Но безкрилен за небето, -
И безсилен за морето, -
Сведох поглед, занемях.
***
Сутрин ставам, над прозорец
Се навеждам,
И към ваший малък дворец
Аз поглеждам.
Няма никой… никой там се
Не вестява, -
Сал явора с лист ми нещо
Наумява…
ЛУДО
Лудо ходи, лудо шета
Из село;
Калпак криви, китки кичи
На чело.
На глава му на две страни
Люляка;
Бяла аба, червен гайтан
Два ката.
Червен пояс - черен силях
През него;
Меден дивит - паче перо
Във него.
Сърмен забун, под забуня
Шалвари;
Аршин дълго дъното им
Наддали.
Шит огърляк, огнен чакмак
През шия;
Тютюн виси в цяла кожа
Кесия.
Чибука му мегдан дели
За чудо;
Свят се трупа да разглежда
Туй лудо.
А то върви, гордо крачи,
Напира;
Право в черква, в палангар се
Запира.
Сви ръкави, потно чело
Изтрива;
Часослова и псалтиря
Открива.
Изправи се, нос на горе
Навири;
Изкашля се - заечаха
Кивгири!
Прозина се, глас от гърло
Отрони;
Задрънкаха полюлеи,
Икони.
Сплашиха се поповете
В олтаря;
А то пее - черковата
Събаря.
Зяпнаха го жени, деца -
Глас няма;
А то пее и си вее
Перчама.
Пее, вика, не замлъква,
Нехае;
Боже мили, таз гидия
Каква е?
В СЪН УНЕСЕН
В сън унесен и през сън
Видях родната си стряха, -
Там, където кат през сън
Дни честити отлетяха.
Видях двора равен, чист,
И градинка обсадена,
Я всред нея в китен лист
Плод на ябълка червена.
Видях още бялко наш,
Котка с котенце - другари:
И в разплетения гражд -
Видях коня наши стари.
Видях… що ли не видях? -
Баща, майка, род, роднини.
Връст детинска - песни, смях, -
В сън отлитнали години…
В сън унесен и през сън
Видях родната си стряха;
Не будете моя сън!
Дни честити сън не бяха…
СЕСТРИЦЕ, СПОМЕН БЛАГ
Сестрице, спомен благ за мене запази!
Сломи ме дългий път, отруден аз отивам
На залез … И сега назад глава извивам
Към стръмни вършини - далечни привиденя -
Една едничка сал Елха се мярка мене,
Що вихри не сломиха и буря не срази;
Сестрице, спомен благ за мене запази!
Сестрице, спомен благ за мене запази!
Сломи ме дългий път, и в пътя - кръст голготен,
И ето ме сега на връх ридът самотен,
Аз чакам своя край. И в сетни пожелания
Протягам аз ръце към смътни очертания
На тъмни долове, и там се мярка мене
Едничка сал Елха - далечно привидене, -
Що бури не сразиха и вихър не смрази…
Сестрице, спомен благ за мене запази!
Сестрице, спомен благ за мене запази!
Сломи ме дългий път и сила не остана, -
Самотен всред света стоя и няма, няма
Съчуственна ръка към мен да се протегне.
Отруден, изморен с надеждици последни
Аз гледам своя гроб. Едничко привидене,
Едничка сал Елха се мярка тамо мене,
Що бури не сразиха и вихър не смрази…
Сестрице, спомен благ за мене запази!
НЕ СЕ ПРОБУЖДАЙ
Не се пробуждай, спи в гърди ми,
Погинала любов!…
Дух морен иска да почине, -
Почивай ти, любов!…
Какво че други там живяли,
Погинала любов? -
И те ще паднат отмаляли,
Почивай ти, любов!
Какво?… Нима очакваш нещо,
Погинала любов? -
Живота смее се зловещо . . .
Почивай ти, любов!
И бляновете забрави ги,
Погинала любов !
В сърдце без злоба, без вериги, -
Почивай ти, любов!
ЩО МИ НЕ ДОХОЖДАШ
Що ми не дохождаш,
Що ме не спохождаш,
Свиден ябанджийо?
Ой лудо,
Сълма гурбетчийо!
Друга ли те мае,
Кон ли път не знае
Друмник неповолен?
Ой лудо,
Сретник недоволен!
Или се зарече
Мен да любиш вече, -
Жалбо на душа ми?
Ой лудо,
Рана на сърдца ми!
КОНЯ ЯХАМ
Коня яхам - коня аджемия,
Мома любя - лепа гиздосия.
Ой, Медо медовино!
Лятна пеперужке,
Зимна теменужке, -
Ти солунско вино!
Кон ме носи в кърища безкрайни,
Мома люби мен бекяр незнайни.
Ой, Медо гиздосийо!
Разцъфнала ружке -
Ти галена душке -
Одринска ракийо!
Душа давам - коня си не давам,
Коня давам - мома не менявам.
Ой, Медо халосйо!
Китна треперужке,
Вярна моя дружке -
Скопска разакио . . .
НЕ МЕ ЗОВИ!
Не ме зови! Веч късен час настана.
Притворих аз теб знайните изходи,
Угасна свещ и сън ожидан доди,
Сън морен дух обхвана -
Заспивам веч. Иди си - място няма.
Не ме зови, не ме зови!
Не ме зови!… Дочаках ази края…
В живота жив, не видях светлината,
Но ето днес прозирам в мрачината, -
В съня си сън желая; -
Що дириш ти, коя си? - аз не зная. -
Не ме зови, не ме зови !
Не ме зови! Привърших дял световен.
Аз чаках те - изгарях - ти не доди,
И ей сега притворих аз изходи
На похоти греховни! -
Коя си ти? - душата ми не помни…
Не ме зови, не ме зови!
КОКИЧЕ
На мойта скъдна маса кокиче веч донели,
Предвестник на цветята, предтеч на пролетта;
Засмяно то ме гледа с цветенцата си бели,
И чувствам аз на близко дъха на младостта.
Да чувствувам… и, унесен в мечтания безбройни,
Аз мислено се скитам по горски рът засмен.
Где толкова цветенца, врабци и птички пойни
Хвърчат, смеят се, пеят - посрещат божи ден.
И силя се да стана, да видя на свобода
Тържествения изглед на цялата природа,
На младий свят да кажа последен път: прости!
Но сили ми не стигат, зъл вихър ме отнесе -
И бялото кокиче притискам до сърдце си,
И тихом нему шепна: за всичко ти прости!
ГРОБ
Там на срещната могила,
Дето белий път се вий, -
Има гроб. О, пътник странен,
Ти на гроба се отбий!
Кръст стори и поклони се, -
Труд на халос не е той: -
Гроба, който ти почиташ,
Гроб сиротен, гроб е мой!…
Брат и род ти мен ще бъдеш,
Брат и род, от род презрен, -
Че поета род не знае, -
Той от всички бе чужден.
И в живота жив не видя
Ден отраден, час благат, -
Пътник морен, поклони се! -
Гроба мой е гроб на брат…
