Цанко Церковски

ГУРБЕТЧИЯ

Гурбетчия от гурбет се връща,
конче шиба към бащина къща;

конче цвили, змийна снага кърши,
гурбетчия бистри сълзи бърши…

Ей додея гурбет неповолен –
здрав замина – сега иде болен;

здрав замина по кяр и печала –
не хароса – срета опустяла!

Не хароса между чужди хора,
да тъгува по мома изгора;

сломи сили чужбина студена,
хвръкна младост – изгората нема…

Конче цвили, змийна снага кърши,
гурбетчия бистри сълзи бърши –

ей че стига бащин дом и къща,
пуста младост – тя се сал не връща…

* * *

Падна слана, пожълтяха
цветовете;
духна вятър – отлетяха
листовете.

Стихна поле, сняг навея,
мраз мразеше;
свърнах поглед, ах, във нея
май цъфтеше.

* * *

Виснат облаци тъжовни,
глъхне полска ширина,
дреме цялата вселена,
спи под бяла пелена.

Но под бялата покривка,
та, из земните недра –
стонове се чуят тихи:
сговор таен за борба…