СТИГА ДУМИ!
СТИГА ДУМИ!
Стига думи, стига плач,
стига сълзи лицемерни.
Сит е горкият орач
на одумки злонамерни!
Сит е целия народ
на усмивки примамливи -
той веч видя техний плод,
знае техний сок горчиви.
Знае вече, че медът
е примесен с яд отровен -
веч години се редят
се на думи - шум вековен.
Стига, братя, празна реч -
голи думи, залъгалки -
за дела е време веч,
стига се ний да сме малки!
ЗОРА СИПВА….
Зора сипва, зора обзорява,
лудо младо конче обседлава.
- Постой, лудо, постой аджамия!
Росна китка тебе ще увия…
- Увий, душо, увий севдо драга!
Китка-обич - китка ли се пада?
- Постой, лудо, постой, аджамия!
гердан давам от галена шия.
- Давай, душо, давай, севдо драга!
Гердан-спомен - гердан ли се пада?
- Постой, лудо, постой, аджамия!
Пъстра пазва тебе ще открия!
- Открий, душо, конче ще повърна,
душа давам в пазва да надзърна…
