Цанко Церковски

Родино красна,
долино родна,
зорнице ясна,
земице плодна,

как те изричам,
Родино мила;
как те обичам
със всичка сила!…

Как те мечтая,
как те бленувам;
как аз желая
да се любувам

на твойте чудни
поля и ниви,
птиченца будни,
цветя красиви…

На твойте диви
сенки, прохлади,
реки пенливи,
извори, вади…

На твойте вити
скали чудовни,
орли сърдити,
гори вековни!…

——————————

сп. „Венец”, г. 1, бр. 10, юни 1912 г.