МИРНО!
МИРНО!
Мирно стойте, господа,
що е този шум, тревога; -
време ли е то сега
да размърдвате народа?
Време ли е за борба,
за митинги, за събори: -
враг ни дебне зад гърба,
друг наляга ни отгоре.
И закони - зла беля -
и финансии разстроени,
че и други куп дела
са легнали на ръце ни.
Днес е едно, утре две -
всичко в своя път ще мине.
Ний сме хора с дългове,
гладни бяхме със години.
И дордето заплатим
поне първа вересия, -
там отдолу кат един
вий дигнахте гюрултия!
Мирно стойте, господа!
Не размърдвайте народа: -
ний започваме сега,
още празен ни е джоба.
——————————
в. „Българан”, г. 2, бр. 43, 31 януари 1905 г.
ТРАГЕДИЯ
Трижди днеска той ходи при нея
да й казва как я лудо люби,
как за нея вехне и чезнее
и готов е себе са погуби.
Но към него тя бе все тъй хладна,
сладка дума не му проговаря…
На душа му ледна мрачност падна,
щом напусна техни равни двори.
Той отчаян тръгна из лозята,
без да гледа страшна жега лятна,
под череша стара и клоната
на вратът си сам каиш преметна…
Там зловеща птица се обади,
после пак повтори и потрети,
сякаш глас човешки се раздаде:
„Да те прости Бог, глупецо клети!”
——————————
в. „Българан”, г. 2, бр. 57, 8 май 1905 г.
