Д. Б. Митов

Минават пет години от мъченическата смърт на един от най-милите хора на нова България - Цанко Церковски.

Поет, белетрист, държавник, проявен с еднаква сила във всички тия области, той остави преди всичко спомена за човек и човещина.

Всички близки другари на поета и негови събратя по перо запазват в сърцата си един спомен преди всичко за човека, за бай Цаню, който стигна и до министерското кресло, но нито за момент не се забрави.

Когато неговите съвременници заговорват сега за него, по лицата им се изписва добродушна усмивка и една тиха, кротка скръб за рано загиналия поет.

Защото те си спомнят нежното сърце, добрата душа на поета Цанко Церковски, който в нашия тъмен и тежък живот можа да запази своята доброта и да не се овълчи.

Жизнената съдба на Цанко Церковски не е от най-розовите. Роден в село, отрасъл в селската мъка, приучен още от дете на тежкия селски труд, той едва успява да добие образование.

И след това настъпват годините на селското учителство, на тоя живот, който само в България може да бъде понесен.

Лишения, глад, тежки семейни задължения и все пак служене на народа, а не бягство от дълга.

Цанко Церковски се увлича още съвсем млад от социализма, но скоро го напуща, за да създаде заедно с няколко души земеделското движение в България.

И макар, че зад Цанко Церковски стоеше една силна политическа организация, която го издигна до поста министър, той си умря беден, остави на своите наследници само дългове и една гордост - да носят неговото име, което няма да изчезне никога.

Защото Цанко Церковски остави двойно наследство - наследство за българската литература и наследство за нашия обществен живот.

Той е истински пример на безкористен държавник, който се беше заел с политика не за лични облаги, а за да служи на народа.

Нищо от това, че умря в мъка и бедност. Дори хиляди пъти по-добре. Сега неговото име е неопетнено с нищо, поетическите му произведения са пример за младата българска литература, а политическата му дейност е гордост за цяла една организация.

Макар и вече в гроба, Цанко Церковски е още жив за народните маси, които чрез спомена за него укрепяват духа си и добиват импулс за творческа работа.

Цанко Церковски умря преди пет години, но образът му живее в сърцата на младите поколения.

Неговото дело като поет и държавник, като будител на народа, в неговата най-изтерзана и потисната част, селячеството, ще пребъде и ще служи за пример на безкористие и саможертва.

——————————

в. „Литературен глас”, г. 3, бр. 116, 23.05.1931 г.